полет (Силвана)
54 162
14.10.2007 г., 16:00 ч.

* * * 

  Проза
769 0 7
1 мин за четене
 

  В странноприемницата... когато спра да отдъхна след дългия преход, тя ме посреща на прага и ме погалва с хладната си ръка. Въвежда ме в покоите си и ми шепне красиви думи за любов, за страст, за приятелство. Разказва ми и попива сълзите ми с дългата си абаносова коса - толкова красива и истинска...

Обичам я, защото ми е вярна. Не ме обижда с безразличие и фалш... тя е моя... утеха, само моя ничия друга!

Отпускам се в обятията и  посягам да запаля цигарата си, а тя ме целува нежно по шията и когато вдишвам жадно дима, усещам нейния дъх в себе си - студен и любим... лют...
Болящ, дразнещ вик напира в гърдите ми, тя се усмихва... и черните и очи ме гледат с разбиране. Тя знае, винаги знае всичко. Гали ме... Отпускам се в скута и, вече свиквам със студа... Тя прокарва пръсти през косите ми, нежно, страстно търси устните ми с върховете на пръстите си... аз ги целувам... хубаво е... цигарата догаря между пръстите ми и ми напомня с малката си топлина, че съм жива, че все още усещам...

О, моя мила приятелко, нежна, красива, чернокоса Тъга... обичам те!

© Силвана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??