* * *
В странноприемницата... когато спра да отдъхна след дългия преход, тя ме посреща на прага и ме погалва с хладната си ръка. Въвежда ме в покоите си и ми шепне красиви думи за любов, за страст, за приятелство. Разказва ми и попива сълзите ми с дългата си абаносова коса - толкова красива и истинска...
Обичам я, защото ми е вярна. Не ме обижда с безразличие и фалш... тя е моя... утеха, само моя ничия друга!
Отпускам се в обятията и посягам да запаля цигарата си, а тя ме целува нежно по шията и когато вдишвам жадно дима, усещам нейния дъх в себе си - студен и любим... лют...
Болящ, дразнещ вик напира в гърдите ми, тя се усмихва... и черните и очи ме гледат с разбиране. Тя знае, винаги знае всичко. Гали ме... Отпускам се в скута и, вече свиквам със студа... Тя прокарва пръсти през косите ми, нежно, страстно търси устните ми с върховете на пръстите си... аз ги целувам... хубаво е... цигарата догаря между пръстите ми и ми напомня с малката си топлина, че съм жива, че все още усещам...
О, моя мила приятелко, нежна, красива, чернокоса Тъга... обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвана Всички права запазени
