* * *
В странноприемницата... когато спра да отдъхна след дългия преход, тя ме посреща на прага и ме погалва с хладната си ръка. Въвежда ме в покоите си и ми шепне красиви думи за любов, за страст, за приятелство. Разказва ми и попива сълзите ми с дългата си абаносова коса - толкова красива и истинска...
Обичам я, защото ми е вярна. Не ме обижда с безразличие и фалш... тя е моя... утеха, само моя ничия друга!
Отпускам се в обятията и посягам да запаля цигарата си, а тя ме целува нежно по шията и когато вдишвам жадно дима, усещам нейния дъх в себе си - студен и любим... лют...
Болящ, дразнещ вик напира в гърдите ми, тя се усмихва... и черните и очи ме гледат с разбиране. Тя знае, винаги знае всичко. Гали ме... Отпускам се в скута и, вече свиквам със студа... Тя прокарва пръсти през косите ми, нежно, страстно търси устните ми с върховете на пръстите си... аз ги целувам... хубаво е... цигарата догаря между пръстите ми и ми напомня с малката си топлина, че съм жива, че все още усещам...
О, моя мила приятелко, нежна, красива, чернокоса Тъга... обичам те!
© Силвана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
благодаря,просто размисли...
-
Поздравления, хубаво написано!
-
Тъгата ни придружава по целия ни житейски път.
Хубаво е да я считаме за приятелка, за да ни е
по лесно пътуването. С много обич. Много ми хареса. -
Невероятно е.
-
ИСТИНСКИ КРАСИВО!!! СТРАХОТЕН РАЗКАЗ.
-
Браво
-
Гот
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
