* * *
Студена, зимна утрин. По улиците на Плевен имаше доста хора, все пак беше събота. Вървях си аз по Старата главна и гледам хора, деца, продавачи, биячи, пиячи излезли през този зимен ден прохладен.
Отляво - продавачка, суети се, опитва се да нагласи "Версаче" рокля на манекена. Не успява. Все не ù харесва. А то - май чувство няма.
Отдясно гледам аз мангал. За пица тоз жунгал май се е спрял. Мисля си, а пари отде, но ето, че видях едно прасе. Не прасе, жена било е то с палтенце на "Шанел" и обувки тип - наперен петел.
Но пак по външността излъгах се. Гледам изведнъж навежда се. Оп в кошчето тя бръкна. Рови, рови, та се мръкна. А накрая тя извади левче, после в джоба го постави и косата си оправи.
И сега ми скимна, ето! Вече знам за какво контето слага скъп парфюм напето. Като в кошчето ще рови да не му миришат дрехите нови.
И оттука извод генерален аз направих - за скъперника пари не стигат, дай му още, още, още и пак ще рови той във боклукчийско кошче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветан Всички права запазени
