Девет минути би трябвало да са достатъчни, за да закопчея горното копче на блузата си, да се обърна, да свия в първата, удавена в асфалт тръбичка на обгазения лабиринт и да потъна в самодостатъчната си вечер, между бедрата на отдавна започната книга. не помня началото и, не помня дори последния прочетен ред. В мен е смътното усещане за паралелен свят на абсурдни и гротескни хипотези, стичаща се мръсотия и амброзия по детски тела - като картина от Батай, която сивата ми лента отказва да заснеме. Стоя пред нея и се взирам в празните петна. Едно от тях съм аз.
Точно девет минути. нито секунда повече. последни метри към ешафода. страстта да се слея с неорганичния свят, попиващ в канавките, по опашките на ръждиви плъхове и сънната артерия на града. ще се свия като безсъзнателна бактерия под ноктите му и ще потъна в плътта му, в белите му, тютюневи дробове, задръстени от кълба сънливо очакване. ще изпълзявам нощем като огромен, белезникав паяк над голямото им, чисто легло със стерилно бели ч ...