Девет минути би трябвало да са достатъчни, за да закопчея горното копче на блузата си, да се обърна, да свия в първата, удавена в асфалт тръбичка на обгазения лабиринт и да потъна в самодостатъчната си вечер, между бедрата на отдавна започната книга. не помня началото и, не помня дори последния прочетен ред. В мен е смътното усещане за паралелен свят на абсурдни и гротескни хипотези, стичаща се мръсотия и амброзия по детски тела - като картина от Батай, която сивата ми лента отказва да заснеме. Стоя пред нея и се взирам в празните петна. Едно от тях съм аз.

Точно девет минути. нито секунда повече. последни метри към ешафода. страстта да се слея с неорганичния свят, попиващ в канавките, по опашките на ръждиви плъхове и сънната артерия на града. ще се свия като безсъзнателна бактерия под ноктите му и ще потъна в плътта му, в белите му, тютюневи дробове, задръстени от кълба сънливо очакване. ще изпълзявам нощем като огромен, белезникав паяк над голямото им, чисто легло със стерилно бели чаршафи и ще гледам безформената тресяща се маса морски водорасли и медузи, от която се подават нахапаните и кървящи крайници на Нереидите. гърч, агония, екстаз. ще спускам дългите си, слузести пипала в гнойта им и ще плета мрежи. мрежи от окапала коса. мрежи от безсънни видения. мрежи от изсъхнали парчета кожа, полепнали по мебелите в минали нощи. огромен мрежест балдахин над кипящия олтар. диви, диви хора...

Вятърът подло се плъзва в деколтето ми и ми напомня, че на ешафода трябва да отида, освободена от лицемерие и маски. Бавно събличам блузата си, докато отброявам крачките към края на деветте минути. Разкопчавам дънките и ги оставям да паднат. Хладният въздух си играе по кожата ми, между краката и в миглите ми. Шестдесет и четири квадратчета, черни и бели. Тридесет и две фигури, половината от които наблюдават с мъртъв поглед странната остра, мраморна конфигурация. Борба на два интелекта. Гладка, стерилизирана повърхност. Под нея - истинският сблъсък на два нагона. Двя звяра, които точат зъби в собствени закърнели кости, в костите на оглозгани жертви, остеопорозните скелети на изсмукани едноклетъчни чудовища. Два чифта предни лапи със стоманена хватка. Четири очи, плуващи в кръв и слуз. Първичност и воля.

Аз печеля. Няколко правилни, логични хода. Тя ще рухне. Долната и устна ще трепне. Ще потърси безпомощно погледа на учителя в залата. Ще срещне тихия му, снизходителен упрек. Устната и ще се разтрепери още повече. Лицето и ще се изкриви. Ще избият яркочервени петна. случаен поглед отстрани ще съзре поражението и. Аз ще се огледам нервно. ще барабаня с пръсти по масата. Ще си играя с взета нейна фигура. ще махна усмихнато на някой познат и ще му направя знак да ме почака; още малко и свършвам с нея. После ще пирувам с трошливите и костички.

Няколко точни хода. Девет минути. Виждам го.