А ако утре мен ме няма?
"Лека нощ, обич моя, до утре"- думите, които ми казваш всяка вечер преди сън, а след това затваряш телефона.
Колко обичам тези думи, какво невероятно спокойствие ми носят. Те ме утешават всяка вечер, когато не си до мен, когато не съм сгушена в твоите прегръдки. Добре ми е, защото знам, че има утре. И леко се унасям...
А ако утре мен ме няма? Какво ще стане, дали нещо ще се промени?
Но ако утре мен ме няма, то ти не плачи. Спомни си всичко, написано в следващите редове.
"Аз може да не се събудя утре, но моята любов не ще угасне заедно с мен. Тя остава в тази наша снимка близо до моето легло. Надявам се, че някога ще успееш да ми простиш, тъй като никога не се събудих в твоите прегръдки. Дано да знаеш, че повече от всичко на света съм обичала теб. Прости ми, че никога не се извинявах. Ще можеш, нали?
Но все пак, ако утре мен ме няма, аз те моля, продължи. Не знам какво ще е без мен, ндявам се дори да ти е още по-добре. Бъди щастлив и за мен, живей живота си за двама. И моля те, не ме забравяй, дори когато откриеш новата любов. Помни, че някога аз бях част от живота ти, че бях твоята усмивка и твоите сълзи. Обичай, все така всеотдайно, дори по-силно от любовта ти към мен."
Тук ръката ми спря, оставих химикалката и се събудих. Ужасен сън, за свят, в който утре няма да ме има. Странно, помнех всяка написана дума от това несъществуващо писмо. Но не ги приемах, не желаех да ме няма. Не исках да четеш тези редове, не исках да живееш без мен, не исках да обичаш друга по-силно от мен. Не исках да се събуждам без теб.
Пребродих половината град и стигнах до дома ти. Ти беше там, където те оставих, на верандата. Може би си ме чакал, може би и ти се питаше какво ще е без мен. Аз вече знам, че дори и утре да мен няма на този свят, то аз ще остана като спомен, там, в твоето легло, където останах тази вечер.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
