1.05.2008 г., 12:56

А някои казват

1.5K 0 2
1 мин за четене
Обикновено седеше между стените или под масата. Там е най-сигурно. Защото се виждат пантофките. Можеше. Можеше да ги види, но тя се боеше да ги гледа, защото втренчеше ли очи, те изменяха и губеха формата си. Така повече нямаше пантофки...
Това, разбира се, беше нейният вечен страх. Сигурно защото не познаваше истинската си баба. Всяка от бабите й си имаше своя книга.
Истински баби няма. Всяка е сама по себе си баба и сякаш така се е родила, за да ти свърши работа в подходящия момент.
Така си мислеше тя, когато гасяха лампата и в стаята нахлуваше движението. Всичко започваше да се приближава. А точно тогава, точно една баба е извънредно необходима. Но бабите са се свършили. Колко хора искат баба и няма, и няма. Няма, защото никой не иска да бъде баба - това е голяма отговорност.
Това, разбира се, вече сега можеше да каже. Вратата на къщата, в която тя се беше настанила след дългото събиране на прах по магистралите, проскърца. Старичка врата, не отваряна отдавна от бившите собственици, които бяха заминали неизвестно къде. Едно гласче треперливо промълви:
- Бабо?
- Тук съм, момчето ми - отговори с обичайния си тон и пристъпи прага.
Детето вече се беше успокоило от присъствието й, и заспало с обичайния за децата израз.
А някои казват, че няма Ангели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...