24.05.2011 г., 0:29

А след това?

1.1K 0 3

Днес стоя на прага на Големия Живот. И си мисля колко бързо отлетяха годините, колко бързо отмина детството ми и безгрижните ученически дни. Господи, едва днес си давам сметка, че вече съм голяма, че малкото къдраво момиченце от снимките преди 18 години  се е превърнало в жена.
След броени дни е абитуриентският ми бал. Денят, в който роднини, приятели, съученици, познати ще ми пожелаят успешен старт в живота и от този ден нататък ежедневието ми ще е различно, коренно различно. Не! Не искам, отказвам да порасна! Но е невъзможно да върна безвъзвратно отминалите години назад.
От тук нататък поемам Живота си в свои ръце и си пожелавам да направя първите си крачки сигурна и уверена в себе си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прагът, на който ще застанеш след абитуретския ти бал си е символичен и не от него започва Големия , още по-малко Истинския живот.
    Но ако наистина успееш и след първите си крачки да останеш "сигурна и уверена" , придружено с масирано добиване на системни допълнителни знания и опит, към арсенала ти ще се прибавят и твърде необходимите за днешно време самоувереност, но вече с покритие, непоколебимост при преодоляване на явили се трудности, хъс да се докажеш, което при наличието на изброените предпоставки и ще направиш.
    Ако не го направиш... заминаваш в конфекцията. Изборът е твой.
  • Благодаря много, Роси.
  • Бъди здрава, силна, жизнерадостна и опитай да запазиш детското в себе си! Честит Празник, Василена!

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...