Абсурд(изми) - 2
(по Кант)
- Спиш ли?
- Да, спя и ми се струва, че те сънувам. Какво си ти? Видение? Сянка? Човек?
- Аз съм ти и ти съм аз.
- Ти си аз? Аз съм ти? Объркваш ме... Препъвам се. Това са връзки на обувки – твоите или моите?
- Това са мечтите, които денем пропъждаш, за да не звучиш или изглеждаш нелепо. Аз ги събирам в тази кутия. Исках да ти ги покажа, но те паднаха в краката ти – ти си техният Създател.
- Колко са тънички! И прозрачни! Приличат ми на водни змийчета.
- Да, тънички са. И без цвят. Но ти не ги подхранваш и те линеят.
- А ти защо не се грижиш за тях? Не съм те виждал през деня. Значи, ти не си толкова натоварен, колкото съм аз.
- Ти не ме беше виждал и през нощта, но редовно ме заливаш със страхове, тревоги и несигурност – тъжни, грозни сенки. Тъкмо хвана някоя от тези крехки мечти и реша да се погрижа за нея, и ти ми изпращаш сянка, от което мечтата се свива в кутията. Аз трябва да се погрижа първо за сянката – да я преобразя. Пея ù песен и тя изправя тънката си снага. Гърчовете ù намаляват и се превръщат в изящен танц. Тогава отварям палитрата на спомените и наслагвам цветове върху сивото. Сянката добива плътност и ти най-после се усмихваш.
- Значи, ти също се усмихваш.
- Усмихвам се, но ти бързо връхлиташ върху ми с някоя от любимите ти мисли, като: „Много хубаво, не е на хубаво”. Тогава сянката пропищява в ръцете ми и аз я люлея нежно, както майка, която приспива детето си. Тя проплаква тихичко и се успокоява. Едва в този момент мога да си отдъхна малко.
- Без теб аз съм загубен! Не ме напускай!
- Аз съм винаги с теб, в теб... Искало ми се е да те напусна, но тогава ти не би съществувал.
...
(по Кафка)
Напредваха в колона по един. Стегнат строй. Петимата вървяха в крак и стъпките, които оставяха, бяха като на един човек. Изведнъж нещо се обърка. Усетиха, че следата им вече криволичеше. Спряха и се обърнаха. Един пиян льохман се беше наредил зад петия и танцуваше. Той не спря. Продължи и поведе строя.
© Весислава Савова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Феичка - и за подкрепата, и за оценката!
-
Винаги изненадваш! Чудесно и замислящо!
-
Петя Цанева, много ти благодаря за тези съкровени мисли. Силви, нима бих могла да се надявам на нещо по-добро? Веси, благодаря ти! Петя Кръстева, признателна съм ти. Странник, както ти казах, обичам да експериментирам и след като преговорих Кафка, Шулц и Хармс, се получиха последните две публикации; колкото до калъфа - открих друго такова създание на същото място и - о, чудо - имаше много, много монети, а дори и няколко банкноти. Хриси, винаги си добре дошла тук. Галина, задължена съм ти, защото наскоро се опитах да опровергая, че прозата е грозна и лишена от поетика. Нели, щастлива съм да го прочета. Мария, поздрави и на теб за внимателния прочит.
Щастлива съм, че бяхте с мен! -
Ех, Веси, както и да го напишеш, ще ни накараш да се замислим! Прекрасно е! Поздрави!
-
Беше удоволствие за мен, Веси! Благодаря ти !
Нека не забравяме кой води колоната... -
Много поетично пресъздадено всичко онова, което разпъва душата на човек на кръст! Всяка дума е на място - силна и незаменима! Много ми хареса!
-
Чудесно е! Много съдържателно! Браво!
-
!
И 6! -
Удоволствие е да откривам нещо, за което дълго съм мислила... Успяваш да придадеш форма на много от мислите ми...
-
Страховете и сенките ни правят различни, сред масата изплуваме като удавници,на които никой няма да подаде ръка,заради вмененото различие и лудост от околните...
Страховете ни са палачи, разпъват ни, алиенират ни от света...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
