- Добро утро! Ти трябва да си Елена? - попита добре изглеждащо, младо момиче, видяло Елена да се лута из коридорите на холдинга.
- Да, аз съм.
- Е, попадна на точния човек! Аз съм Дженифър, малката сестра на шефа ти. - каза ведро момичето и ù подаде ръка.
- Приятно ми е! - усмихна се Елена - Ами, аз всъщност къде трябва да ида? - попита тя шеговито. Дженифър се засмя и любезно ù отговори.
- В кабинета си, но първо в кабинета на брат ми.
- Ще имам собствен кабинет? - учуди се Елена.
- Да, разбира се. - каза момичето, докато ù показваше холдинга.
Накрая спря пред един от кабинетите и почука на вратата.
- Хей, ето я новата ти секретарка. -  каза тя, след като влезе.
Раян повдигна глава от лаптопа си, усмихна се и се изправи.
- Добре дошла в "Евънс", Елена.
- Благодаря ви.
- Днес няма да те натоварвам, просто ще те запозная с нещата , с които ще се занимаваш. Сериозното ще е от утре. И така, ти ще бъдеш в съседния кабинет, телефоните ни са свързани, ще приемаш обажданията, а ако са много важни, ще ги пренасочваш към мен, ще уговаряш срещи с други компании, ще отговаряш за една част от документите, ще ми помагаш със сътрудниците италианци, на мен езикът не ми се отдава. - засмя се той. - Също така ще се занимаваш с някои неща по сайта на фирмата. Това е като цяло. Ще се справиш ли?
- Разбира се, нищо работа. - усмихна се едва-едва тя, беше адски притеснена.
- Е, добре тогава, ще се видим утре. А сега, Джени покажи на Елена офиса ù.
- Окей! Хайде, идвай. - каза Дженифър и я прегърна през рамото.
Сред това влязоха в съседния кабинет.
- Уха! И това е моят офис?!
- Да, само твой! Можеш да го пренаредиш както искаш, може да поръчаме други мебели и въобще всичко, което се сетиш!
- Благодаря, така се е супер!
- Както кажеш. А трябва да ми оставиш телефонния си номер и адреса си, за да ти пратя униформата вкъщи, а договора ще подпишем утре.
- Дадено.

- Мястото е страхотно, мамо! - обясняваше Елена, след като се прибра. - Ще имам собствен кабинет, а и задълженията ми ще са леки. Хората също са готини, особено Дженифър, много и дружелюбна и усмихната.
- Радвам се за теб. От кога започваш официално? - попита майка ù.
- От утре. - отвърна Елена и стана от дивана, тъй като на вратата се звънеше.
- Добър ден, Ел.
- Добър да е, Дрейк! - Елена искрено се усмихна.
Дрейк беше умно и чаровно момче, преди учеха заедно и до днес бяха близки приятели. Работеше като куриер.
- Имам доставка за теб. Комания "Евънс", а? - подаде той, след като прочете написаното на колета.
- Да, от утре започвам.
- Супер, трябва да го отпразнуваме! - каза той и ù подаде да подпише един картон.
- Разбира се. - усмихна се тя и взе колета. - Звънни ми после, с Алис ще излизаме, може да се присъединиш.
- Кучката Алис? - нацупи се той.
- Стига де, тя само искаше да ти помогне.
- Това не означава, че трябваше да каже на момичето, че си падам по нея.
- Да, но все пак момичето излезе с теб, макар че беше с онази кошмарна тениска.
- Добре де, все тая, след работа ще ти звънна. - той ù махна и си тръгна.
Елена влезе вътре, просна се на дивана, остави пратката на масичката отпред и извика майка си.
- Мамо, ела, пратиха ми униформата.
- Момент, само да спра кафе-машината.
След малко Мегън влезе в стаята с две чаши кафе в ръцете, остави ги и седна до дъщеря си.
- Хайде, отвори го.
Елена отвори пратката. Вътре имаше прилежно сгънато тъмносиньо късо сако, както и пола в същия цвят. Елена ги извади и едно малко листче изпада на земята.
- Нещо падна! - забеляза майка ù.
- Има и картичка! - зарадва се Елена, след като вдигна листчето от пода и зачете на глас - "Добре дошла в "Евънс"! Надявам се дълго да работим заедно. Дотук с клишетата. Предполагам, че ще харесаш униформата, може да я комбинираш с каквото прецениш. Чакаме те утре в 8:00 в офиса ти. Прегръдки, Дженифър. " - след като прочете написаното, Елена се засмя.

След няколко часа Елена висеше пред огледалото в стаята си и пробваше униформата по различни начини, с шалче, без шалче, с прегъната яка, с различни цветови ризи и какво ли още не. Тогава телефонът ù звънна.
- Ало? - подаде тя, дори незабелязала името изписано на дисплея.
- Какво става, захарче?
- А, Алис, нищо, пробвам униформата.
- Почти пред вас съм, излез да пием по нещо.
- Не е ли рано?
- Седем и половина е.
- Съвсем съм изгубила представа за времето, ей сега ще се оправя и идвам.
- Окей, аз ще си поговоря с "недразнещия" ти съсед.
- Луда! - каза Елена и затвори телефона.
След десетина минути вече беше готова и излезе, веднага забеляза Алис на верандата на отсрещната къща, да си бъбри с досадния Патрик. Тя махна с ръка и Алис тръгна към нея.
- Ей! - Алис я прегърна - Къде ще ходим?
- Не знам, ти предложи да излезем.
- Окей, отиваме в "Рийд Вайс" на по кафе.
- Добре.
След около половин час вече бяха в едно заведение и разговаряха по женски.
- Съседът ти пак се пробваше да ме сваля.
- Какво ти каза? - засмя се Елена.
- Че имам хубави очи и много би желал да им се наслаждава на някое тихо и спокойно място.
- В спалнята си, например! Гаден перверзник. - Елена се смръщи.
- Ей, що се нацупи?
- Мразя мъжете, които използват подобни лиготии. И плюс това, няма право да ти говори така. Да не мисли, че би успял да си легне с момиче като теб?!
- Ти си най-добрата приятелка! - Алис се усмихна. - Е, разказвай, как мина днес?
- Ами сериозното започна от утре, днес само ми обясниха с какво точно ще се занимавам, разгледах холдинга и... това е.
- А как си?
- Не зная, странно. Хората бяха мили... а може би прекалено мили...
- Ел, стига. Хората просто са любезни.
- Права си, истерясвам, нали?
- Май да! - засмя се Алис - Телефонът ти звъни. - каза след това, виждайки вибриращия телефон на масата.
- Ало, как си Дрейк? - ведро каза Елена, след като вдигна.
- Добре, тъкмо приключих работа. Плановете в сила ли са?
- Да, ние сме в "Рийд Вайс", чакаме те.
- Окей, прибирам се, взимам бърз душ и идвам. - след това затвори телефона.
- Дрейк нали не ми се сърди още? - попита Алис.
- Не, разбира се. Знаеш, че бързо му минава.
След доста изговорени глупости, Дрейк се присъедини към момичетата.
- Здравейте! - каза ведро и седна.
- Здрасти, Дрейк. - избърза да каже първа Алис.
- Не ми се мазни. - изхили се Дрейк и я прегърна.
Той беше забавен, обикновен на пръв поглед, но имаше необикновени сини очи.
- Какви са тия кафета, соди и безалкохолни, няма ли да минем на нещо по-твърдо? - засмя се той.
- Не, Елена утре е на работа, не може тази вечер. - обади се умно Алис.
- Мамка му!
- Спокойно, днес е четвъртък. Утре е петък и съм на работа за пръв и последен път за тази седмица, така че утре вечер - разбивация! - съобщи щастливо Елена.