III

     След като следобеда Крис пристигна на работа, сподели на Ани за плановете си. Беше силно въодушевена и желаеше да разкаже за мечтите и надеждите си на своята приятелка. Този път тя не се изкачи както обикновено бавно по стълбите, а бе леко затичала се и с грейнала на лице усмивка:

- Ани, искам да ти кажа нещо. Днес получих от един свой преподавател линк за кандидатстване в една програма. Търсят юрисконсулти и работата е за две години. Кандидатствах. След месец ще бъдат готови резултатите. Ако ме одобрят, заминавам за София. Пак ще мога да си продължа образованието просто ще мина задочно. Толкова се надявам да ме одобрят. Това означава, че ще сбъдна мечтата си да имам добра кариера и да се махна завинаги от този град! Само на теб мога да споделя, защото ти имам доверие, а и имам нужда да го кажа на някого. Не намирам по-подходящ човек от теб. - след тази бърза реч Кристина не се стърпя и прегърна Ани във вълнението си. Реакцията на Ани бе малко забавена, но тя също я прегърна.

- Сигурна съм, че ще успееш и не се притеснявай, няма на никого да кажа. - снижавайки тихо глас отвърна Ани.

- Едвам ще дочакам резултатите. Не искам шефовете или някой друг от персонала да разбира ...

- Естествено, че на никого няма да кажа. Знаеш какви са хората, особено тук.

- Да, и точно заради това не искам нищо да се разчува. Само на теб мога да вярвам.

- Бъди спокойна. Никой нищо няма да разбере. - Ани се усмихна и леко сложи ръката си върху ръката на Кристина.