Агонията (Изборът)
АГОНИЯТА
(цикъл есеистични размисли)
Изборът
Изтича януари. Усеща го и това го вбесява. Зъл и студен е. Изцъклил е ледените си очи и презира. Мисли си, че всичко ще вледени, ще погуби и света ще се превърне в зима, в януари, който си отива. Не му приляга. Нито на белите коси, нито на бялата му душа. Но какво да се прави? Всеки край е различен. И се приема по различен начин. Отчаянието го е победило. Писнало му е да бъде добър и решил да бъде безкомпромисен в смъртта си. Какво пък? Негово право е да реши как да изживее последните си мигове. Жестокостта е част от характера му. Иска да бъде себе си. Нека е. Така ще го запомнят за по-дълго.
А кой не иска да живее и след себе си?
30.01.12г.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми хареса, коментара на Весето също...Аз пък такива зими си ги
спомням с усмивка. Ако след една такава смразяваща зима дочакаш
пролет... -
Хубав, предразполагащ към размисли текст. Поздрав сърдечен!
-
Хареса ми! Поздрав, Ангел!
-
Замислих се - за смисъла на живота, за смъртта...
"Иска да бъде себе си. Нека е. Така ще го запомнят за по-дълго.
А кой не иска да живее и след себе си?"
Развълнува ме...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Предразполага към по-дълбоки философски размисли.
Адмирации, приятелю!