Ах, тези деца! - 8
- Тази сряда и следващата разполагаме с два пъти по петнайсет минути, за да поговорим отново за препинателните знаци, като се спрем по-подробно на запетаята.
- Уф, пак ли тия препъвателни знаци!
- Методи!
- Знам, госпожо - препинателни знаци, но те винаги ме затрудняват, затова ги наричам така.
- Тези знаци затрудняват всички ни, но трябва да ги наричаме с правилното им име.
- Госпожо, мога ли да кажа нещо?
- Слушаме те, Светле.
- Миналото лято, като бях при баба, няколко дни подред все падах. Последния път баба ми каза: "Светле, чедо, стига се препиня, че ми свършиха лепенките". А там вместо "препъва", казват "препиня". Виждате ли: "препиня" - "препинателни знаци" и "препъва" - "препъвателни знаци".
- Хубаво наблюдение, Светле, но глаголът "препиням" със значение "препъвам" у нас се използва в малко местни говори. Някои изследователи на езика предполагат, че наименованието "препинателни знаци" е заето или от някой сроден, или от някой съседен на нашия език. Съгласна съм с Методи, че тези знаци ни затрудняват и то не само в училще. И много възрастни пропускат запетайките, за да не сгрешат, или пък ги поставят едва ли не след всяка втора дума - за всеки случай. Така рискуват или да не бъдат разбрани, или, което е още по-лошо, да бъдат погрешно разбрани.
- Като в оная приказка за писаря и обесения затворник заради една запетайка.
- Радвам се, че знаете тази приказка. Следващия час ще поговорим и за нея. Постарайте се да запомните важните правила за употребата на препинателните знаци.
- Уф, тия препъвателни знаци!
- Методи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Всички права запазени
