Айде Яно...

Айде Яно,

докога ще ми се наиграеш?

Айде Яно, айде душо,

заедно с тебе да играя.

В спънки малки като улично куче се скатаваш наляво и надясно.

Скиташ се, защото вярваш, че там утеха ще откриеш. Обаче скоро разбираш, че си си пропиляла времето и веднага мене ме търсиш.

Наживя ли се? 

Изкатери ли Стара планина?

Екстремните изживявания грабна ли ги с пълни шепи? Докато аз тъй самотно те чаках да ме потърсиш.

Богатите, с парите си подариха ли ти любовта си? Или просто те накичиха и наситиха и после те захвърлиха?

Първият човек. Първият човек бях, който те прие с недостатъците си и се молех  нищо лошо да не ти стори.

Останалите и родата ми знаеха, че те нараних. Рекоха ми те скоро ще се върне при тебе.

Защото вие двамата сте родени един за друг, просто й дай време да го приеме. 

От работа тежка всекидневно се изморявам.

Слънцето гори и с трудът тежък гледах да запълня скръбта си по тебе,Скъпа.

Янке, душо моя , 

сърцето ме боли и гори за теб от това, че с цялото ви съзнание бягаш от любовта ни 

Янке, душо моя,

сърце гори и тупти за теб, затова, че реши да бягаш от мен, защото те е страх, че ще те направя щастлива.