Ако ми позволиш
Aко ми позволиш... Ще бъда естествен - какъвто останах докрая с теб. Понякога усмихнат, понякога меланхоличен. Знам, не съм идеален, но останах докрая реален.
Не ти се сърдя, нито пък те виня! Избра друга посока, в която да гледаш. И нека бъде така - твоята воля, твоето желание, твоя избор!
Ако ми позволиш... Боли ме, но какво от това?! Исках, но явно не съумях! Да ти подаря сърцето си, да поделя с теб съдбата, да те даря с обичта си! Но уви, ти не пожела! Действителността е такава - пътищата ни се разделиха. Поотделно със своите мисли, със своите желания!
Ако ми позволиш... Желая да бъдеш щастлива! Открий светлината, намери любовта си! А мен... не ме мисли, нито съжалявай! Аз съм си същият, понякога усмихнат, понякога меланхоличен! Аз ще остана реален!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сед Всички права запазени
