Aко ми позволиш... Ще бъда естествен - какъвто останах докрая с теб. Понякога усмихнат, понякога меланхоличен. Знам, не съм идеален, но останах докрая реален.
Не ти се сърдя, нито пък те виня! Избра друга посока, в която да гледаш. И нека бъде така - твоята воля, твоето желание, твоя избор!
Ако ми позволиш... Боли ме, но какво от това?! Исках, но явно не съумях! Да ти подаря сърцето си, да поделя с теб съдбата, да те даря с обичта си! Но уви, ти не пожела! Действителността е такава - пътищата ни се разделиха. Поотделно със своите мисли, със своите желания!
Ако ми позволиш... Желая да бъдеш щастлива! Открий светлината, намери любовта си! А мен... не ме мисли, нито съжалявай! Аз съм си същият, понякога усмихнат, понякога меланхоличен! Аз ще остана реален!