"Ако можех да видя с очи на художник този свят..."
(Предговор към “Църква за птици” на Цвета Иванова)
Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи – плакани, изстрадани. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори – прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре, към себе си.
Читателят потъва в света, в който влиза се само незримо, за да се изгуби сред тихото вълшебство – любовта, която се ражда от едно докосване и прераства в обреченост. Лирическата героиня от ничия се превръща в път и смисъл. Както често се случва, после любовта си отива, проядена от неизбежните съмнения за несъвместимостта между контрастните стихии – огънят и водата. След:
Сбогувам се на прага на нощта
с една любов – пресъхнала градина.
Следва прошката, която идва от онези небеса, в които любовта е още жива.
В. Сорокин казва, че както живее човек, така и пише. Но припокриването на авторката с героинята ѝ е непълно. Някои образи са изцяло художествени. Това се отнася по-скоро за хумористичните и сатиричните творби. В тях, чрез елементи на гражданска лирика, политическа сатира, често гарнирана с доза лека самоирония и битовизми, са казани тежки и болезнени истини за съвремието ни.
Стихове със затрогваща носталгичност ни връщат назад във времето, където ухае на слънце и на детство. По чувствата играе тръпката от спомени. И пак оживяват онези звънки радости – локви, гьол с жаби, папур, слънчогледови полета и плачещи върби.
Любовта е тази, която обединява смисловото многообразие на творбите. Всеобщата любов, любовта към ближния, към природата, към родителите, към любимия. Тя осмисля временния престой на душите ни тук, докато са в тленната обвивка на телата. Апостол Павел пише:
... но ако нямам любов в сърцето си, нищо не печеля.
(I Коринтяни, 3:13)
Голям дял от книгата заемат дълбоките философски размисли за отвъдно, за личния избор в перманентните противоборства между свободния дух и мечтите, от една страна, и от друга – жестоката реалност, сивото ежедневие и материализацията на живота. Колко ли светове живеят един в друг в този свят от любов? Всеки от нас е микрокосмос, умалено копие на вселената.
Душата ми, без земната си кожа,
вселена сбира в шепички. И свети!
Това е книга с разнообразна тематика, богата на цикли (11 бр.) с хронологично и тематично подредени творби. Макар да ѝ е първа книга, авторката с лекота борави с различните стихотворни стъпки, размери, строфи и римни схеми. Използва двустишия, терцети, катрени, петстишия, секстини, октави, акростихове и дори твърди форми, като сонета.
Интересното е, че всичките творби (общо 145 стихотворения) са създадени за по-малко от година, а са толкова всеобхватни, сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост.
Вярвам, че стихосбирката „Църква за птици“ ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна лирика.
м. февруари 2016г.
© Красимир Тенев Всички права запазени
Свързани произведения
В руините на мъничко селце,
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората. ...
Коментари
-
Благодаря!
-
Многостранен поглед, поетика, библейски препратки, образност. Хубаво представяне!
-
Обичам точно такива рецензии - не разводнени, дълги, а улавящи сърцевината, същността и както Георги каза, да събуждат любопитството на читателя. Аплодисменти, Майсторе!
-
Благодаря!
-
Силата на критиката е да отвори нов прозорец и подкани читателя да надникне през него.
Успял си! -
Предговорът ме накара да препрочета някои стихове. Талант, какво може да се каже и приятно написана рецензия. "Всеки от нас е микрокосмос, умалено копие на вселената." Поздравления и за двамата!
-
Заслужава дори да се напише книга за книгата ѝ. Но аз се ограничавам обикновено в рамките на две страници, когато помествам рецензия в самата книга. Мина ми през ум да разгледам по-обстойно всичките цикли. Те имат поетични заглавия, взети от самите стихове в повечето случаи. Ама си е най-хубаво човек да се напие вода от извора, както се казва.
Не знам дали тиражът не е изчерпан вече. Рядко някой издава такава първа стихосбирка – 190 стр.. -
Цветето е много, много талантлива! Нейните стихове винаги ме оставят без дъх и думи за коментар. Тя заслужава този прекрасно написан предговор!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
