Ако можеха да говорят...
Името му беше Петер. Едно малко момченце с живи искрени очи и ангелска руса косица. За жалост, блясъкът на невинното му личице се изгуби само за миг. Преди година малчуганът стана свидетел на катастрофа. За радост - или не - бе оцелялото след инцидент дете на загиналите си родители. Видя смъртта им, спаси се от нея, но загуби говора си. Въпросите му останаха без отговор, а отговорите му никой не можеше да чуе. Сподави мъката си, сълзичките събираше в малките си шепички, за да не може никой да ги види. А на лицето му остана само безизразното мълчание, което уби живота в него и замъгли погледа му. Топлите сини очи бяха вече бледи и сиви, само сянка на миналото.
И не стигаше трагедията на това малко създание, та и другите деца го подминаваха бездушно като призрак. Ако някое непознато дете опиташе да поиграе с него, останалите веднага убиваха желанието му: ”Остави го, той е ням! Как ще си играеш с него?”. В тези моменти никой не подозираше каква стрела пробождаше н ...