Ако знаех, че ме обичаш, Господи, щях да бъда по-уверена в себе си, бих си пожелала да не ме изоставяш никога. Ако те видя, ще те помоля да не остаряват мама и татко, бабa и дядо - да са все така млади, хубави, добри. А когато ти имаш нужда от мен, знай, аз ще ти помогна с удоволствие.
Не разбирам едно - защо вземаш близките ми при теб? Остави ми ги поне за още малко.
Моля те, Господи.
Поне ми разрешавай да ги посещавам, да ги погледна с очите си, да ги прегърна с двете си ръце и да поплача на тяхно рамо.
© Гергана Желязкова Всички права запазени