АКТА
– Ако ударим некой с това дЪрво по главата, че умре ли?
– Па че умре.
…
Това беше диалогът между двамата, който някога дочух от някъде. И после цяла нощ сънувах ужасни кошмари.
Едно дърво се появява зад мен, както съм в тоалетната, и ме прасва по тиквата. И аз умирам, естествено. А после идват извънземните.
– Айде, пак ше те зимаме, стегай си багажа.
– Аз само лаптопа ше си зема.
– Добре, ама по-бързо.
…
На планетата на Извънземните:
Някакво ухание на нещо неопределимо, само дето остава по кожата ми остатъчно усещане за нещо слизесто. Сякаш са увили огромни змии около ръцете ми. И се чува съскане.
– Съскането е от мозъка ти! – Вика ми едното извънземно.
– Ааа, добре.
…
Сега лежа на някаква операционна маса. Бърникат ми нещо в мозъка.
– Транзистор 2T6551 да имате?
Това беше гласът на тоя, дето в момента ми разглежда мозъка на лупа. Подават му. Забива транзистора в мозъка ми и протича електрически процес. Виждам някакви искри да прескачат, чак вънзмемалците си притварят очите да не им изкара некое ОкО искрата.
– Айде, момче, готов си.
– И са кво, пускате ли ме, там ми е тъпу :(
– Споко бе, ние па че те земеме, нали те обещахме последния път и са сме те зели!
– Ама знаете ли колко време има оттогава, едва издържах. Тоя транзистор надежден ли е?
– Да, и няма да могат да те засичат радарите.
– Абе, Акта приеха ли я на Земята?
– Оф, не ме пускайте пак там, моля ви се :(
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
