3 мин за четене
Глава III
Към Атлантида
- Сти'ян, к'во се е слу'ило с теби? - попита Йо.
- Огромен вълк... ме ухапа - отвърна Стилиян. - Аз съм върколак.
- Зъвинъги ли? - рече Йо-Йо, който явно владееше по-добре български от съпланетянина си.
- Незнам! До сутринта ще си проличи. Ъ-ъ-ъ... я вие за какво идвате пак?
- Нашу идвани тук зъ пусле'но - отвърна Йо. - Наши радари засиколи угром'а инергиъ под тая план'на.
- И ше пруучим тува место и си утиъми зъвинъги - допълни Йо-Йо.
След това извънземните закрачиха към дъбовата гора.
- Да тръгнем с тях! - предложи Алексис.
- Луда ли си?! Те може да се бавят с дни. А в къщи ще има да се притесняват...
- А няма ли да се притесняват повече, ако те видят в това състояние? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация