Олющените кюнци се бяха зачервили от горещината на подпалилите се въглища. Топлината прегръщаше нежно откритите детски рамене. Свареното кафе от леблебия се кипреше в малката порцеланова чашка пред дядо Юзеир с величествено покритие от пяна.

 - Къймет, кафето ще изстине, ханъм! - рече дядото, поглеждайки към молещата се жена.

Бялата  тензухена забрадка се люшна като погалено от вятъра платно, щом жената обърна глава, за да завърши вечерния си намаз.

 - Аллах да приеме молитвата ти, ханъм! - прошепна Юзеир, побутвайки чашката към другия край на масата.

 - Много рано заспа Ясемин… - рече бабата, сядайки на масата.

 - Тя се разсърди, че няма да ù къносаме ръцете - отправи поглед към пухкавите бузки дядото.

 - Разсърди се на мен, бей… Но ти ù каза защо няма да я къносаме за този байрям… - тежко въздъхна жената, шумно отпивайки от кафето.

Покритата с ленена кърпа чиния върху масата беше свидетел и доказваше тази детска обида. Ясемин не бе вечеряла и рано се бе шмугнала под завивката. След тайния рев под юргана най-сетне се бе успокоила и заспала. Малките ù длани бяха здраво събрани в юмрук.

Дълбоката медна  шола, изкривена по краищата си от времето, чакаше с нетърпение ритуала, за който бе избрана още в младините на Къймет и заедно с чеиза на невестата бе дошла в новия ù дом. Именно тази шола бе предвестник на празника. Колко много празници бе видяла, колко много ръце бе къносала!

Малката могила от зелена ароматна къна се стече към дъното, попивайки излятата вода. Юзеир вдиша този божествен аромат и се усмихна със задоволство.

 - Помниш ли? - рече, галейки краищата на подаващите се изпод забрадката дълги, блестящи в сребърно плитки.

 - Помня, бей, но тогава имах 12 плитки - отбеляза с тъга жената, бъркайки с показалец кашата от къна.

 - Да, и то най-дебелите плитки! Но дори и с две, за мен си най-красивата булка! - важно обяви Юзеир, вдишвайки аромата на сапун от краищата на  влажните кичури   изплетена коса .

 - Е, имаше и по-хубави и по-учени от мене, но Аллах чу молитвите ми и се  смили над любовта ни! - засрамено отвърна бабата, разгръщайки двете квадратни парчета плат върху масата. Юзеир взе между ръцете си сплескалата се бяла овча вълна и я раздели на две равни облачета.

 - Всяко момиче се къносваше, но твоите длани блестяха, когато излезеше на мегдана да танцуваш! Всеки твой пръст изглеждаше като потопен във шербет!

 - Бей! - тихо го нахока жената, посочвайки спящото дете.

Дядото закачливо поклати глава в съгласие.

Къймет потопи малкия си пръст до края на нокътя в шолата и внимателно го завъртя, докато се изгуби нокътят под къната. След това последователно къноса всичките си пръсти, а най-накрая взе парче колкото орех и го сложи по средата на дланта си, след което подаде ръка на мъжа си. Юзеир обви с вълната дланта ù и я превърза с парчето груб плат, след кoетo с дебела вълнена прежда завърза здраво  китката ù.

 - Колко много искаше да я къносаме! - въздъхна с мъка дядото, поглеждайки потъналото в сън дете. - А и къна артиса…

 - Бей, ако я бяхме къносали, нямаше да я пуснат в училище! - опита се да го успокои бабата, чакaща той да превърже и другата ù къносана ръка.

Бяха настъпили трудни времена, когато всичко, свързано с религията, бе забранено. Хората тайно ходеха в селската църква, а в джамията никoй нямаше смелост да пристъпи. Вярата на хората бе на сигурно място - в душите им, но празниците напоследък нямаха онова хранещо духа веселие, празникът бе тайна, която всяко семейство се опитваше да отпразнува безшумно.

Тишината в топлата всекидневна се пронизваше от доволното хъркане на баба Къймет, легнала по гръб. Юзеир с туптящо в очакване сърце леко побутна жена си и убеден, че тя дълбоко спи, се измъкна от постелята.

Когато захърка дядото, на свой ред бабата стана безшумно от постелята си. Медната шола бе поела между фините си гравюри още една тайна

Силният вятър сякаш се спусна през комина и весело размърда разпалените съчки в печката. Големият, калайдисан наскоро, казан закипя върху отворения кръгъл сач.

 - Ясемин! Събуди се, жасминче! - звънливият глас на баба Къймет погъделичка зачервените уши на внучката.

 - Бабо, сънувах прекрасен сън! - развълнувано седна върху постелята си детето, очите му гледаха живо, сякаш се бе събудило отдавна. Залепналите къдрави кичури около бузите му се отлепиха с рязкото поклащане на главата.

 - Така ли! Хайър олсун! - рече бабата ,приседнала до внучето си. - Ще ми разкажеш ли? - мило погали босите крачета, обувайки ги с плетените терлици.

Ясемин поклати глава в съгласие и подпря ръце встрани. Босите ù крачета се клатеха нетърпеливо, увиснали от пружината на леглото.

 - Бабо, сънувах  красиви момичета, облечени в бели рокли! Чувах прекрасна музика, а момичетата танцуваха около мен! След това всяко едно целуна шепите ми… Толкова нежно галеха дланите ми, бабо, целувките им оставиха вълшебен аромат в мен… А аз силно стиснах длани, за да не си отиде ароматът! - рече детето, облекчено поемайки въздух. Бе разказало съня си на един дъх.

- Хайър олсун, Ясемин! Ти си сънувала ангелите, дете! - развълнувано рече бабата, целувайки изпотеното чело на внучката си.

 - Ето! - възкликна детето, отлепяйки длани от юргана си.

 - Ясемин! - възкликна на свой ред Къймет, докосвайки меките шепи на детето. Малките длани на детето потрепериха от вълнение. Две алени петна по средата им красяха бялата  кожa.

 - Бабо! Ти ли ме къноса, докато спя?! Аз толкова исках да ме къносате! Молих се, преди да заспя, на Аллах!

Горещи сълзи бликнаха нетърпеливо от очите на Къймет.

 - Не, дете, ангeлите са те къносали… - отвърна бабата, след което тихо промълви кратка молитва за благодарност към бога.

Ясемин сложи длани върху коленете си, мълчаливо наслаждавайки се на червените петна от къна. Изведнъж се сети за училището!

 - Ами сега, как ще отида в училище, бабо?!

 - Ще отидеш, дете, щом ангелите са те къносали, вярвай, че те ще бъдат с теб винаги!

Ясемин взе топлата длан на баба си и я целуна.

 - Да бъде честит Байрямът ти, бабо!

 - Аллах да те пази, дете! - отвърна бабата, докосвайки с устни кадифената главичка на внучето си.

 - А плитки ще ми оплетеш ли, бабо?

 - Разбира се, дете! Колко да бъдат?

 - 12! - рече Юзеир, не можейки да скрие обзелото го вълнение. Знаеше много добре, че тайно  бе сложил топка колкото лешник от къна в дясната ръка на внучето си, когато бабата потъна в сън, но ето, че сега виждаше аления блясък на лявата му длан.

Ясемин изтича до скута му и мушна главичка в прегръдките му. Дядото взе ръчичките на внучката си и целуна шепите, дълбоко вдишвайки аромата на къната.

 - Дядо! Аз трябва да ти целуна ръка, не ти! - закикоти се палаво момичето.

Къймет взе шолата и нежно погали очуканите ù краища, внимателно събра изсъхналата къна от стените ù.

 - Бей, я да видя, да не би и теб да са те къносали ангелите! - хитро се усмихна бабата, взимайки канче вряла вода от казана.

Юзеир повдигна рамене и сложи длан върху малката ръчичка на Ясемин.

 - Дядо! Ангелите са къносали само показалеца ти! - учудено обяви детето.

Един голям празник се бе откъснал от дъното на медната паничка, красейки невинни детски шепи. Байрямът, тайно стаил се между стените на старата селска къща, топлеше душите на стопаните си.

 Вятърът волно се спускаше  през комините на домовете и  разнасяше празничното настроение, носейки поздрав от всеки дом на цялата махала.