Олющените кюнци се бяха зачервили от горещината на подпалилите се въглища. Топлината прегръщаше нежно откритите детски рамене. Свареното кафе от леблебия се кипреше в малката порцеланова чашка пред дядо Юзеир с величествено покритие от пяна.
- Къймет, кафето ще изстине, ханъм! - рече дядото, поглеждайки към молещата се жена.
Бялата тензухена забрадка се люшна като погалено от вятъра платно, щом жената обърна глава, за да завърши вечерния си намаз.
- Аллах да приеме молитвата ти, ханъм! - прошепна Юзеир, побутвайки чашката към другия край на масата.
- Много рано заспа Ясемин… - рече бабата, сядайки на масата.
- Тя се разсърди, че няма да ù къносаме ръцете - отправи поглед към пухкавите бузки дядото.
- Разсърди се на мен, бей… Но ти ù каза защо няма да я къносаме за този байрям… - тежко въздъхна жената, шумно отпивайки от кафето.
Покритата с ленена кърпа чиния върху масата беше свидетел и доказваше тази детска обида. Ясемин не бе вечеряла и рано се бе шмугнала под завивката. След тайния ...