Аленочервено
Пълнолунна ноемврийска нощ. 1943. Един тъмен силует се открояваше на декора на причудливия свят от неземни черни сенки, който тъмата на нощта бе разстелила над треперещата от студ земя. Беше тихо. Дори пронизващият зимен вятър сякаш бе затаил дъх. Сам гарванът, кацнал на голите клони на дъба, нарушаваше съвършенството със своята грозна, зловеща песен. Силуетът, обвит от бяла злокобна мъгла, долавяше свистенето на куршумите в далечината и предусещаше диханието на смъртта. Лунната светлина падаше на снопове малки кристали върху него. Той стенеше в агонията на отчаянието и се молеше за избавление. През погледа му преминаха хиляди, милиони навързани моменти, които се лутаха в главата му. Майка му и баща му, държащи невинните малки ръчички на пепеляво русото момченце. Видя приятелите от детството си, учителката в основното училище. Там някъде бе и образът на фюрерът, стоящ редом до бременната му жена и бъдещото му детенце. Смъртта караше миналото и бъдещето да треперят. Отчаяни ...