Алкохол

15.11.2009 г., 10:56 ч.

Проза » Други

988 0 1

1 мин за четене

Всеки път, когато алкохол попадне в кръвта ни,

смелост придобиват нашите сърца.

И искаме света да променим с хиляди мечти и лудостта.

И аз желая, като всички други, да бъда честна и гола пред таз земя.

Да кажа без да се срамувам, че искам те за мен сега.

Треперя над бутон на телефона, да звънна ли, какво ще си помисли той?

Ами, ако го събудя? И пак поглъщам още алкохол...

И ето, вече свърши вечерта. Прибрах се вкъщи мъничко намусена.

Изтрезняла, с размътена глава, аз разстроена съм, че отново премълчах.

Да, не е хубаво да ти звъни напило се момиче в тишината на нощта.

И да ти обяснява колко много те обича

и как нежността ти топла за нея е болезнена мечта.

Но на трезво как да се осмеля,

как даже да намекна леко за копнежа ми стаен.

Измъчвам се и чакам само да обърнеш пак очите си към мен...

15.11.2009

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.