6.03.2009 г., 11:07 ч.

Ало, бърза помощ 

  Проза
698 0 1
1 мин за четене

- Ало, ало...

- Какво сте се развикали бе, госпожо? Ушите ми и без това пукат. Слушам, тук е пожарната.

- Кой, кой, бърза помощ ли?

- Никаква бърза помощ не е. Тук е пожарната.

- Ало, някой се намеси в разговора ни. - Ей ти, затваряй, че не чувам!

- Коя си ти бе, я затваряй, че я не си ме видяла, я не си умряла!

   Зър...

- Бърза помощ ли е, мъжът ми?

- Да, кажете, момент да запиша адреса! "Генерал Колев номер?"

- Номерът е записан на пътната врата. Казах, номер три.

- Ще чакате, в момента имаме много случаи!

- Ало, ама ви, мъжът ми, по-бързо! Ей, че проклет телефон, пак прекъсна!

   Зър...

- Пак ли сте вие? Не разбрахте ли, че тук не е бърза помощ! Айде затваряйте, че тук е пожарната!

- Абе, господине и без това мъжът ми изгоря.

- Кой изгоря? Нищо не се чува.

   Зър...

- Какво сте завикали бе, госпожо? Да, бърза помощ е.

- Най-сетне, той си замина.

- Кой си замина?

- Ами, мъжът ми. Елате и си го вземете!

- Ало, ало, кого да вземем?

- Олеле... Всичко  отиде...

- По-спокойно! Какво отиде?

- По-бързо, по-бързо! Мъжът ми полудя. - Ало, бързо помощ, линейката, психиатрията...

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??