Алюзията на другото...

                                 Искам да танцувам в Утрото - Самодива бяла...

                                 Искам да мия лицето си с роса - вълшебен миг...

Искам ходеща по въглени да плача в радост и необуздано да крещя...

Снежна девойка - докосваща Слънцето с устни...

Бледа, преливаща в синьо...

Излъчваща хлад...

Стоя тихо в кристалната утрин, потопила нозе в сребриста вода - Сама...

Нежна, бездомна - страдалница тъжна...

                                                                      Тихо вали - в стая от стъкло съм...

                                                                      По пода - кални следи...

                                                                      Стоя в средата.

                                                                      Тихо вали... По стените остават кални следи.

В розов триъгълник се въртим. Отчаяно търсим съчувствие... Страхуваме се от сенките си. Подскачаме при всеки шум.Търсим шоколадови устни - нецелувани... Мечтаем за девствени Души. Матираме всеки ход на Съдбата желаеща Щастието ни. Надяваме се! А наяве седим върху столове от тръни, сбрани от самите нас и расли в Душите ни...

Спим - сънуваме кошмари - нашата действителност...

Докога...?

В розов триъгълник ще се въртим?...

Бездомни, чувствата ухажват Самотата ми - оглеждаща се в огледало от сълзи...

Оглозгани, Надеждите ми търсят плът за своите тела - проклели Времето... Потапям пръсти във вселенското море и чакам...

                             Бездушно е Сърцето, сгънало се в Ирония...

                             ИЗГУБИХ СЕ!

                             Странница - плачеща из лабиринтите на мрака...

                             Целуни Душата ми с длани - топли ръце, обични...

Сега бледа мъгла плува в очите ми и разговаря с надеждите ми - безпризорни деца...

Потъмнялото ми сърце заспа уморено под тежестта на собствените си чувства...

 http://vbox7.com/play:97890926