5.12.2009 г., 8:56

Амибел

1.1K 0 0

- Belle amie,  кажи колко време мина.

Има няколко причини да се смееш днес. Затуй и ти се усмихни, че нищо няма вече. А  когато гледаме от и вън, няколкото капки фантазия ни се струват вече летливи – извиват се като цигарен дим и изчезват, разтворени в нещото, което наричаме реалност. Обличаме се в лъскави огледала, за да могат минувачите да видят това, което липсва в техния живот. Отбягваме гримасите и правим щитове от прекършени мечове – нашите собствени атаки. Пристягаме обувките, с които ще стъпваме върху себе си и тръгваме пряко нашите желания, за да избухнат в тирания; изкачили се вече, падаме неспорадично на земи, скелетът се пръска на хиляди шрапнели огледало и току тръгналите се оглеждат в тях. Да, днес няма роби, това е проблемът. Всички сме силни в нашата крехкост. Студена математическа закономерност, логика, извечен цикъл – преди и след нас, дотолкова разтворени в него, че няма мирис, цвят и вкус. Общество – колко елегантна дума...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Герхард Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...