Dec 5, 2009, 8:56 AM

Амибел

  Prose » Others
1.1K 0 0

- Belle amie,  кажи колко време мина.

Има няколко причини да се смееш днес. Затуй и ти се усмихни, че нищо няма вече. А  когато гледаме от и вън, няколкото капки фантазия ни се струват вече летливи – извиват се като цигарен дим и изчезват, разтворени в нещото, което наричаме реалност. Обличаме се в лъскави огледала, за да могат минувачите да видят това, което липсва в техния живот. Отбягваме гримасите и правим щитове от прекършени мечове – нашите собствени атаки. Пристягаме обувките, с които ще стъпваме върху себе си и тръгваме пряко нашите желания, за да избухнат в тирания; изкачили се вече, падаме неспорадично на земи, скелетът се пръска на хиляди шрапнели огледало и току тръгналите се оглеждат в тях. Да, днес няма роби, това е проблемът. Всички сме силни в нашата крехкост. Студена математическа закономерност, логика, извечен цикъл – преди и след нас, дотолкова разтворени в него, че няма мирис, цвят и вкус. Общество – колко елегантна дума...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Герхард Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...