21.04.2010 г., 21:09 ч.

Amores@yahoo.es(юли) 

  Проза » Повести и романи
1385 1 12
17 мин за четене

 

 

 

                                                                 ІІ

 

 

 %

   Гледам снимките, които си ми изпратила и не вярвам на очите си. Каква си мъничка, слабичка, да те духнат, ще паднеш! А като чета как си минавала десетократно границите с детето на ръце и какво си преодоляла, докато стигнеш до собствена фирма за недвижими имоти, се убеждавам за сетен път в следното:

   Когато стъпиш на оживена улица, отвори очите си. Когато тръгнеш към човек, отвори сърцето си. В противен случай и на двете места ще предизвикаш  катастрофа с невинно пострадали.

 

 

%

   Да, сигурно си права в преценката си за мен! След като си прочела двете ми книжки със стихове и кореспонденцията ми с нашата Светочка, /колко ми липсва тя, Боже мой!/, ти вече ме познаваш по-добре, отколкото аз самата .

 

 

%

   Изпращам ти и- мейли, защото близо седмица не съм влизала в Скайп. Тук е толкова горещо, че лаптопът ми пари под пръстите, ако работи повече от половин час. В салона имаме климатик, но в моята стаичка е разгара на мадридското лято.

 

 

%

   Вчера неочаквано заваля и температурите най-сетне паднаха. Диша се по- леко и лаптопът ми не се задъхва така.

   Снощи чатихме няколко часа с Найджъл на включени камери. Първите минути аз му плаках на рамото  и му разказах всичко за Светочка: за отчаяната и любов към нейния азорски делфин, за нашите разговори, за това, как внезапно ме напусна/не мога да свържа думата “смърт”с нейното усмихнато личице от снимката/. По едно време усетих, че галантният джентълмен този път слуша с едното ухо. Прекъсва чата, пали цигара след цигара, става от дивана, излиза от хола, връща се, сяда отново, пие нещо от  стъклена чаша...Знаех от преди, че  го боли  кракът и  прави изследвания, за да открие причината, но но не бях обърнала особено внимание на думите му. Щом ходи на работа, мислех си, значи ,проблемът не е голям. Затова обикновено говорех аз, а той учтиво ме изслушваше. Вчера обаче беше мой ред да затворя уста и да отворя уши.

   Следващите няколко часа се врязоха в паметта ми като сцена от психотрилър. Седях на моето тясно легло, вдървена от безсилие и гледах на монитора как този мъж се тресе от болка, сякаш не лаптопът му, а той беше включен в електрическата мрежа. Нищо не можех да сторя, освен да чукам по клавиатурата и да пиша безсмислени изречения от рода на “боли ли те още?” Сякаш не виждах лицето и ръцете му!

   По едно време той спря на място и пое дълбоко въздух. Оставих  клавишите и вперих обнадежден поглед в екрана. Тогава, най –неочаквано Найджъл се свлече на колене до дивана , а главата му клюмна над монитора. Аз извиках, сякаш някой можеше да ме чуе и изчуках с треперещи  пръсти идиотското :”как си ?”

  След няколко века, т.е. –секунди, той повдигна глава, погледна монитора,  усмихна се към камерата /каква усмивка/ и протегна треперещите си ръце към клавиатурата.

   На моя екран се появи надпис с главни букви: ”ЩАСТЛИВ!!!”...

   Малко по –късно успокоителните, които беше изгълтал, започнаха да действуват. Наложих си да затворя чата ни, макар, че това беше последното нещо, което исках в момента,  за да може той да изключи компютъра и да заспи. Преди да натисна последния клавиш, го помолих да ми изпрати съобщение на следващата сутрин, за да  зная как е прекарал нощта.

   Днес включих лаптопа, за да прегледам пощата си и първото нещо, което прочетох, беше писмото на Найджъл:

   ”Човек може да гасне от рак и да бъде щастлив. Твоята Света сигурно е умряла с усмивка!”

   През целия ден си мислех за него. Беше като истински пред очите ми, с червения си раздърпан пуловер, който носи вместо домашен халат и с ироничната си усмивка, която слага като щит.

   Сега е извън линия. Дано да спи здрав, укрепителен сън , без всякаква болка!

 

 

%

   Идеята ти е чудесна, Петкана! Заставам зад теб духом, тъй като тялом не мога!

   Свържи се с Антонио! Разкажи му всичко за нашата Светочка! На мен това ми беше първата мисъл, когато разбрах за нейната...за края и. Искаше ми се не и-мейл да му изпратя, а направо да хвана самолета за неговия остров! Проблемът/освен финансите ми/е,че не зная и думичка немски!

   Не, само това не ми казвай, че нямаш изработен стил! И двете с теб знаем, че думите са върха на айсберга, неговата нищожна видима част. Не техният подбор е от значение, а от къде са излезли! Защото те точно там спират, като стигнат до читателя!

   Ако си ги изсмукала от пръстите си, или измъкнала от някои заоблени задни части на тялото си, точно в тези атрибути ще намерят отзвук!

   Пиши на Антонио! Направи го! Имаш електронния му адрес на видеоклиповете и презентациите, които той изпращаше на Светочка, а тя-на мен.

 

 

%

   Да, разбира се! Искам всичко, което си му написала, но на български език, моля те !Вече знаеш за моите познания по немски!

 

 

%

   Кога успяваш да свършиш всичко, Петкана? От къде вземаш сила? Дете и племенник-юноши, дом, бизнес, сега и тази кореспонденция! Знам, че си поела и недовършените преводи на Светочка, за да не останат нейните бивши клиенти ощетени. Сигурна съм в това, макар, че ти думичка не обелваш!

   Аз, като не-лекар, ти поставям диагнозата: ”остра сърдечна свръхдостатъчност”. Единствената болест, за която си заслужава да живееш!

 

 

%

   “Като дойде злото, отвори широко вратата, казваше баба. То не идва само...”

   Моят мил лаптоп е заразен с вирус! Няма температура, не кашля, но се нуждае от спешна операция. Възстановяването му ще отнеме няколко дни, за това не ми изпращай нищо в момента!

   Ако искаш, можеш да събереш всичко в една папка, наречена “Света” или “Антонио” и след това ще ми го изпратиш наведнъж.ОК?

 

 

 

 

%

   Влязох в една интернет зала само да си проверя пощата и да ти съобщя, че съм  осигурила лекар за лаптопа. Той, между другото, е завършил компютърни технологии в Петербург и е живял над десет години в Русия.Там е роден и синът му.

   Липсва ми виртуалното кафе в Скайп. А още повече ми липсва моето фарче...

   Най-много ми хареса това, че искаш да наречеш папката, в която си събрала всичко за Света и Антонио, АМОRES!

   Не, на мен тази дума не ми звучи захаросано! Който счита, че ЛЮБОВТА не е за него, да не кликва там!

   Вече нямам търпение да разбера какво ти е отговорил делфинът от Азорските острови!

 

 

%

   Все още нямам компютър. За сметка на това... нямам и работа! Семейството, при което работех, ми съобщиха, че  неочаквано са купили къща в град Картахена, на брега на Средиземно море и ще се местят там.

    Настояваха да отида да живея с тях. Отказах, макар ,че неплатените сметки се зъбят на всяко първо число на месеца, синчето трябва да продължи да учи, а и таксата за развод мен чака...

   Горещ  юли! Прекалено горещ дори за миналото през доста огньове сърчице на Йордана!

 

%

   Капката, която а-ха да препълни житейската ми чаша, дойде във вид на едно парченце ябълка .Отхапах го тази сутрин и ...още два от предните ми зъби се изрониха като пясък.Сигурно жегата е стопила и тях...

   Помниш ли как беше точно приказката за  песимиста и оптимиста и житейската им чаша? Разликата между единия и другия:първият хленчи, че чашата му е винаги наполовина празна, другият се радва, че неговата винаги е наполовина пълна.

   Макар, че съм непоправимо болна от оптимизъм, в моменти като този се чудя дали все пак  не са прави жителите на онова далечно, чудато африканско племе, чиито членове скърбят, когато се роди дете и празнуват, когато изпращат покойник...

 

 

 %

   Всичката Мара втасала и отишла на хорото! Така казваше майка ми винаги, когато виждаше, че отивам да играя с децата, а не съм довършила работата , която тя ми е оставила .

   Така се получи и сега. Куфара ми още седи насред стаята, която е разхвърляна като мислите и чувствата ми в момента. И вчера аз, вместо да започна от някъде,вдигнах ръце и ...се предадох.

   -Понякога не ни остава нищо друго, Дани- гушнах аз момиченцето в мен-освен да чакаме ожуленото колянце да хване коричка. Ще мине, всичко ще мине. Малко почивка само ни трябва сега, скоро пак ще тичкаме двечките с теб!

  Грабнах фотоапарата и телефона след 40 мин бях на изхода на метро Монклоа, на път за  „моя” парк.

   -И ти ли отиваш на сбирката на Бялото братство?- чух зад гърба си на български език.

   Обърнах се и се усмихнах в отговор на усмихнатата закръглена фигурка, стегната в син клин и бели маратонки. ”Лицето ми е познато, но за име не мога да се сетя .Сигурно е някоя от жените, които са ронили сълзички над книжките ми.”

   -Ако знаех, че ще те срещна, щях да донеса  книгите ти за автограф!-прочете мислите ми кротката усмивка.-И трите ги имам, но първата ми е най-хубава. Държа си я на нощното шкафче, до главата.

   -Бялото братство ли? Звучи чудесно! Наистина имам нужда от нещо много, много бяло в момента-усмихнах се аз в отговор.

   -Тогава ела.

   -За последователите на Учителя Петър Дънов ли става въпрос?-поколебах се аз.-Не знаех, че има група тук, в Мадрид.

   -Събираме се съвсем отскоро

   -Не съм се готвила...Нищо не нося, почти нищо не знам за Учителя...

   -Щом се срещнахме тук и сега, значи си готова.

   Колебанието ми трая не повече от минута, след това настигнах белите маратонки, които бяха изприпкали напред. Защо не? И без това съм дошла до парка, ще посетя тази сбирка. А ако реша, че не си заслужава труда, просто няма да отида повече.

   Какво стана след това ли? Играхме паневритмия. По-точно –играхме си на Паневритмия, защото всички , с изключение на двойката водачи, бяха начинаещи като мен и за първи път виждаха тези упражнения и чуваха тази музика. Единствено Христо и Ивелина,   които имат 20 години „стаж” зад гърба си, знаеха какво правят и защо го правят! Дано успеят да научат на това и другите...

   Ние с малката Дани в мен просто се опитахме да се отпуснем , да се оставим на звуците на цигулката и на хармоничните движения на водачите и да забравим  за това, което сме оставили в къщи. И двете успяхме и ни беше много хубаво. Но , кой знае защо, днес тя е свежа като репичка, а аз – с такава мускулна треска, че пих два аспирина, за да успокоя малко болките.

    Възрастната Йордана реши да продължи и следващите недели. След като Айнщайн се е прекланял пред Учителя, значи и тя има какво да научи, ако си отвори очите и ушите. Дано само и стигнат силиците...Дано.

  

                                                                       

 

                                                                    ІІІ

 

 

%

   Така значи!

   Започна да пишеш писъмце до Антонио и завърши с три страници , адресирани до Йордана! Минала си през Аязмото за гарата, както казваме в моята Стара Загора /Паркът Аязмо  е на север от града, а гарата- в южната му част./ Луда работа!

   Не, не ти се смея! Напротив, радвам ти се! Така се получава, когато пишеш истински! Тръгваш за едно място, стигаш до съвсем друго! Като Колумб, който тръгва на запад, за да открие изток!

   Умът ти е съвсем наред, не бой се!

   А и дори да не сме като останалите, какво значение има! Такива сме нужни на белия свят!

   Ами така, де! Я си представи поле, пълно само с рози! Скука!!! Съвсем друго е , като зърнеш тук там из него и някое магарешко бодилче!

   Да, днес ми е леко на душата! Предимството на това, да нямаш нищо е ,че нямаш какво да губиш!

   След два дни, в неделя, компютърният доктор ще довърши работата по моя лаптоп. Вечерта може да се видим в Скайп, ако си там! Повече от седмица мина вече, от както не сме си пили виртуалното кафе!

 

 

%

   Утре вечер вече ще можеш да ми изпратиш всичко от папката “АМОRES” Нямам търпение да я отворя!

   Казваш, че имаш да ми съобщиш новини, от които ще ми се завие свят! Кого плашиш с това , бе дете! /хе, хе!/ Моят световъртеж от осем години насам не е спирал! Тъкмо се осъзная от плесницата от дясно и-шляп!, дойде друга, от ляво! Мине се време, позабрявя , и-туп!-по носа!

   Сега е ред на устата. Дано тя да е заслужила целувки! /Най –напред обаче ще трябва да си оправя зъбите!/

   За малко да забравя! Благодаря  за милата покана! С нея ти ми подари няколко мига блян.

   Да, наистина би било хубаво да живея в твоя Краснодар, близо до теб! Зная как бихме се разбирали!

   Не, не като сестри! Ако отношенията ни ще са такива, каквито са с родната ми сестра, по-добре да не тръгвам!

   Не, границите не ми пречат! Друго ме спира...

   Знаеш ли, ние, българите тук, често си говорим за нашето следемигрантско бъдеще. Сега е ясно: на фронта сме. Борим се и даваме всичко за победата..”.Ще устоим, братя! Силни сме, умни, волеви! И тази година! И още една, и още пет, десет...Накрая за всеки от нас ще дойде победният ден и героят  ще се завърне под триумфиращото тръбене на фанфарите!”

   Само, че:къде? Нали страната, която сме оставили преди десетилетия, ще е променена до неузнаваемост!..При кого? Родителите отдавна ще са преселници на оня свят, а децата  ще са свили родни гнезда там, където ние само сме мигрирали. И най-важното-кой ще се завърне? Човекът, минал границата, отдавна вече не съществува!

   Тук останахме чужди, в родината вече не сме свои...

   Като мостове между два бряга сме ние двете с теб, Петкана .Ако изберем само едната посока и тръгнем натам , ще се срутим и ще потънем в най-дълбокото.

   Не можем да си позволим да сторим това сега! Някои от децата ни  не са стигнали своя бряг и още имат нужда от здравата ни настилка...

   Както дечицата на Светочка...Пишеш ми, че леля им ще се погрижи за тях.

   Впрочем, познаваш ли тази жена лично? Усетих нещо странно, когато прочетох твоя мейл за нея.

   Моята интуиция отново ми нашепва нещо, което аз не мога да разбера.

 

 

%

 

   Това лято определено  е по-хладно от предишните. Сякаш думата „икономическа криза” уплаши и термометъра.

   Миналото лято в края на юли паркингът пред нашия блок се беше изпразнил наполовина,  за радост на родителите на Надежда, които имат две леки коли и всяка вечер обикалят квартала в търсене на свободни места за паркиране. Днес е вече 31 юли, но паркингът е пълен. Повечето коли си седят на местата...

  

 

   

 

  

                                                                      АВГУСТ

 

                                             

                                                                             І

 

%

   Имам опериран, т.е.-обновен лаптоп. Извинявай, че пиша на латиница! Още не съм разучила клавиатурата!

   Вече можеш да ми изпратиш папката AMORES. И без това в момента нямам друга работа, освен да чатя с Найджъл. Той е малко по-добре. Правят му пълни изследвания, всички резултати са в нормата, но болките му продължават, макар и не толкова силни.

   -Ако умра от болки, поне ще зная, че съм бил напълно здрав!-  заяви той вчера с неговия несмилаем английски хумор.

   От чат на чат поканите да му гостувам в Англия стават все по-настойчиви. Сега, докато съм безработна, може да прескоча да си направя прическа в някой моден салон до Тауър бридж/хе, хе/!

   Найджъл е обиколил света на длъж и на шир. Живял е дълги години в най-бедните райони на Африка и Азия, видял е неща, които с перо не могат да се опишат. Може би затова, когато опитам да му споделя нещо, както правя с теб, например, той отбелязва: »Това е нищо, повярвай ми!Да знаеш само АЗ какво съм видял!»

   Вярвам му! Зная, че не ме лъже. Но също така зная, че когато очите му са гледали босоноги, краката му са били обути. Когато е подавал хляб и вода на гладни и жадни, стомахът му е бил пълен. Когато е подслонявал безродни и бездомни,  паспортът и билетът му за връщане са били в джоба му.

   Зная със сигурност, че ако утре отида при него, рамото му ще посрещне горещото ми чело. Сърцето му обаче дали ще  може да усети моите емигрантски вълнения?..

 

 

%

   Прочетох всичко от АМОRES. Няколко пъти, от началото до края. Разгледах най-внимателно и всички снимки на Антонио. Тези, които ти е изпратил от Азорските острови.

   Най –вече тези, които твоят син е направил вчера в... Краснодар! На Антонио и на теб!

  На вас двамата , седнали на дивана в твоята трапезария!

  На очите на делфина, вперени в твоите!!!

 

%

   Изненадах се, разбира се!

   Де го чукаш, де се пука!Но Йордана отдавна е разбрала, че това, което може да ти сервира понякога животът и най-умелият готвач не може да приготви.

   Да, тези рецепти не могат да се намерят и в най-големите готварски книги.

 

 

%

   И мен ме заболя за Светочка...Много, много ме заболя!

 

 

%

   Не, хубаво ми е, като ви гледам!Животът продължава!!!

 

 

%

   Струва ми се , че грешиш! Сега ще ти напиша нещо, което не пред всеки споменавам:

     Аз, сродна душице,  си имам свои собствени, вътрешни антени, които безпогрешно улавят някои сигнали, невидими за обикновените човешки сетива.

   АНТОНИО ТЕ ОБИЧА, Петкана! Така е, повярвай ми!

   А за твоите чувства към него няма да говоря. Нямаш нужда някой да ти казва, че си хлътнала като осемнадесетгодишна!

   Не, какво говоря! Стократно повече!!!

 

 

%

   Дали имам възражения ли? О, да!

   Имам и още как!

   Първо:

          Антонио със сигурност не е прелетял океани и морета, за да сложи цветя на гроба на жената, която обича! Ако той наистина искаше нашата Светочка, щеше да се качи на самолета месеци по-рано и да даде букета лично на нея!

   Второ:

          Къде пише, че е невъзможна любов от пръв поглед? Нужни ли са въобще външните очи? Как мислиш, Светочка обичаше ли този азорски делфин?

         Не ми отговаряй сега, първо прочети още веднъж нейното ДА СИ ВЛЮБЕНА!

         Знаеш го наизуст, нали? Аз също.

          Антонио е в Краснодар заради теб! А ти, сродна душице, всеки път, когато си преминавала някоя граница, си търсела него. През всичките тези години си правела само това.

    Сега двамата сте се намерили.

 

 

%

   Не!Не ти разрешавам!

   Не ме карай да хвана  самолета като него и да кацна в Краснодар!

   Да знаеш обаче, че аз няма да дойда с букети и океански раковини, а с една неокастрена пръчка от моя любим парк Монклоа! Едва ли ще я използувам, че ти си по-тъничка и от нея, да те духна и ще паднеш!..Поне ще се опитам да те стресна!

   Ти ревнуваш, глупаво момиче!

   Ревнуваш този достоен мъж от нашата Светочка! Искаш да затъмниш блясъка на това фарче и да заличиш спомена за него! Вместо да го обичаш още повече за това, че показа пътя на делфина през вълните!

   Как звуча само! Като реплика от сериалите, които моята майка гледа всеки следобед, точно в 5:35 и винаги преживява  в едно с чернокосите многострадални Геновеви!

   Сега, за капак, ще вляза в ролята на даскалица Пена, която се крие дълбоко в мен и от време на време неканена си показва носа навън и ще ти кажа това:

   И ти, и аз, имаме дипломи от два университета, но никой в никоя аула не ни научи на следното:

 

   §Как да познаем Щастието, когато то позвъни на входната врата?

   §С какви думи да го поканим да влезе в дома ни?

   §Как да се държим с него, зада не избяга през прозореца?

 

   Започва първият  ти урок по щастие, Петкана! Не бягай от час!

   Моля те!

 

 

 

 

 

 

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления, Петя! И ако откриеш адрес, на който дават уроци по щастие, пиши
  • Харесват ми споделените истини, гледните точки, мъдростта и мъката, сълзата и усмивката в повествованието ти. Сърдечни поздрави!
  • Благодаря ви, мили приятели!
  • Великолепна проза, която обаче ми звучи ужасно тъжно...
    Във всеки случай, удоволствие е да съм тук!
  • Петя,с удоволствие чета,и прозата, и стиховете ти.Увлекателно и леко стиричното в творбите ти ме връщат да ги препрочитам отново.Радостана съм ,че те познавам.
  • Радвам се, че историята продължава!
    Крайно време е на Петкана да се случи нещо хубаво!Чакам развитието ...
  • "Когато стъпиш на оживена улица, отвори очите си. Когато тръгнеш към човек, отвори сърцето си. В противен случай и на двете места ще предизвикаш катастрофа с невинно пострадали"
    Хубаво е при теб, Петя!
    Благодаря за откровенията!

  • Поздрав!!!
  • Най-труден е... "първият урок по щастие"!
    Невинаги може да се разчете и осъзнае...
    Поздрави !!!
  • Чудесна си!
  • Увлекателно е и мъдро. Поздрав!
  • Привет мила Петя !!!
Предложения
: ??:??