19.04.2010 г., 8:08 ч.

Amores@yahoo.es(юни2) 

  Проза » Повести и романи
1022 0 9
11 мин за четене

 

 

%

   Две нощи лягам и ставам с твоето ДА СИ ВЛЮБЕНА, Светочка! Чета, препрочитам и всеки път  откривам по нещо различно. Все едно, че чета съвсем различен текст! Аз самата се променям с него при всяко прочитане.

   Днес бях строена до кафеварката в кухнята още в 5:33 сутринта. До 6:30 бях превела всичко на английски език. Довечера ще го изпратя на Найджъл по Скайп.

   Сега вече отново ми се доспа. Щеше да бъде чудесно, ако не трябваше да излизам! Добре, че днес съм само на половин работен ден!

   Това, което си направила, е приказно, сродна душице! Прегръщам те от тук!

   Направих си едно копие, да си го чета в метрото, на път за работа.

 

 

 %

    Тук вече е лято в най-испанския смисъл на думата. Няма ги пиковите  горещини , но през деня напича силно. Аз, както знаеш, съм като коте, толкова обичам слънце! Петната по тялото ми крещят:”Пази, ни, момиче! Изгоряхме !”, но аз се правя, че не ги чувам.

   Купила съм си една бяла памучна козирка и бели шорти, а приятелите ми ми подариха едно МР3 с бели слушалки за рождения ден. Добре, че моите български ученици не могат да видят от някъде тяхната Госпожа Митковска!

   Сега ще бягам, че работата ми не седи, а лежи по гръб и чака мен!

 

 

%

   Твоето зелено фарче тази вечер не свети.Браво! Радвам се, че не си останала в къщи! Крайно време беше да излезеш, не си го правила от месеци!

   Събота вечер е, сродна душице! Искрено се надявам да танцуваш някъде, облегната на някое  живо и топло мъжко рамо! И милион виртуални прегръдки, разменени с твоя презокеански Антонио, не струват колкото една единствена в реалния свят!

   Аз ще си пусна диска на Дулсе Понтеш. До преди да прочета твоето”Да си влюбена, не бях чувала за португалското”фадо” .Благодаря ти, че ми помогна да открия него и тази жена! Певица ли? Не!  Тя самата се превръща на песен, щом отвори уста!

   „Морето и ти...морето и ти...морето и ти...”

   Сега просто лягам със слушалките на главата и потъвам в това море. Дали ще видя там двете делфинчета?

 

 

 

%

   Снощи чатихме до късно с Найджъл.аз му изпратих сканирани картички от България, той ми върна снимки от неговия квартал.

   Леко ми е с него.Пускам веслата от изтръпналите си, мазолести длани, оставям лодчицата на течението и се наслаждавам на гледката по брега, т.е.-на редовете в прозорчето на Скайп.Час...Два...Три...Мил, шеговит, разтоварващ диалог, сякаш кралица Виктория и лорд Байрон беседват на чаша чай в Рая...След това обаче изключвам лаптопа и всеки път, когато светлината на екрана угасва, нещо ме стиска за гърлото и ме разтърсва, сякаш съм ябълково дръвче. С тази разлика, че не падат сладки ябълки... Най-много някоя солена сълзичка да блесне на клавишите.

   Колко съм уморена, Светочка! И с каква радост бих сменила цялата екзотика и всичките си интернет контакти за една подхъркваща, миришеща на роден дом и смееща се с пълен глас любов!..

 

 

%

   Днес сутринта преведох твоето”ДА СИ ВЛЮБЕНА” на български език и направих  десетина копия на принтера, а след обяд излязохме с група приятелки на излет в парка на Монклоа, едно от любимите ми места за разходка в Мадрид.

   За тези наши излети, впрочем, може да се напише цяла отделна книга .Да можеш да ни видиш само как сядаме под най-дебелата сянка и всеки вади от бездънната торбичка хляб,  домати, сиренце ,варени картофки и  яйца, маслини и тн и тн, като задължително има шарена сол /не знаеш какво е, ела и ще разбереш/ Има от всичко в излишък - за нас, за някой скитник, подмамен от гледките и уханията и за птичките и кучетата в парка. Всички едновременно дъвчем и говорим без прекъсване, нарушавайки всякакви правила на етикецията и здравната култура. Ами да, цяла седмица сме трупали, сега е времето и мястото да си го излеем!

   Този излет беше различен. Насядохме, извадихме храната и аз заедно с парченцата питка, която бях изпекла, раздадох  по едно копие от “ДА СИ ВЛЮБЕНА” За няколко часа всичките ми приятелки, толкова различни по възраст, образование и възпитание се превърнаха в една и съща жена, влюбена и нажалена.

   Това означава  едно: ти улучваш право в сърцата, Светочка! Ако това не е талант, какво е тогава?

   Зная, че сега кимаш енергично с русата си главичка, за да ми възразиш, но това няма да ме накара да взема думите си назад. Досега просто не си знаела какво носиш в себеси. За една нощ на червейчето са поникнали красиви крила и от пашкула е излетяла пеперуда.

   Сега лежа с твоята страничка в горещото легло и блъскам печената си цял ден от слънцето глава над въпроса: ”Какво е необходимо на какавидата, за да пробие пашкула?..Място?..Време?..Определени условия? Или нещо съвсем различно, извън времето и пространството?..

   Каквото и да е то, аз те поздравявам, че си изхвърчала !Мислено съм с теб, където и да си сега и подкрепям действията ти като истинска приятелка! Но, тъй като, освен това съм и прелюбопитна жена, очаквам с нетърпение фарчето ти да светне! Искам да ми разкажеш всичко с най-големи подробности!

   Трябва да напиша няколко реда и на твоята българска приятелка и съседка. Да не сте отишли някъде двечките с Петкана, без да ми се обадите, непослушни момичета такива?

 

 

%

   Сърцето ми се втвърдило като топка за голф, а мозъкът –омекнал като шоколадовият сладолед, който се топи в чашката на бюрото .Клавишите под пръстите ми парят, както ми пари под лъжичката, както казваше баба ми.

  Какво не е наред, Господи? Или аз от жегата нещо...

   Дано да си добре, където и да си се скрила сега и в най скоро време да ми разкажеш всичко!

  

 

 

%

   Знам, че по това време не си в Скайп, Светочка! Тук е 3:35 сутринта, а при теб, в Краснодар, е най – тъмният час преди разсъмване. Умолявам те, изпрати ми съобщение, само две думи:”добре съм”, веднага щом прочетеш тази бележка!

   Такъв сън сънувах за теб, Светочка, че още треперя цялата!

   Моля те, обади ми се! Чакам!!!

 

 

 

 

  

 

                                          ТРЕТА           ЧАСТ

 

 

                                           PETKANA@net.com

 

 

 

                                                                      Любовта е по-добър учител от дълга.

                    

                                                                                                                   А.Айнщайн                              

 

 

                                                                                                     

 

                                                          V

 

 

%

   Мила Петкана,

   Моля те за две неща:

   Първо, да ме извиниш, че толкова забавих отговора си.

   Второ, да ми отговориш веднага, щом отвориш пощата си, независимо по кое време на деня и нощта е!

   КАКВО СТАВА СЪС СВЕТА?!?

 

 

%

   Неееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее!!!

   Не може да бъде!

   Не искам да бъде!

   СВЕТОЧКА!!!

 

 

%

   Къде, за Бога, беше семейството и? Бившият съпруг? Децата?..Ами ти? Как не можахте да видите, да чуете, да усетите какво става със Светочка!

   Кажи ми, че не е вярно, Петкана!!!

Моля те! Напиши ми, че има някаква голяма грешка!

 

 

%

   Остра сърдечна недостатъчност!!!

   Лекарите там, при вас, да не са идиоти! Сърчицето на нашата Светочка е достатъчно да побере цялата вселена с всичките безсърдечни твари, щъкащи по нея!

 

 

 

 

 

 

                                                                   ЮЛИ

 

 

                                                                       І

 

%

   Взех си една седмица неплатена отпуска. Добре, че семейството, при което работя, заминаха на почивка и в момента нямат нужда от мен. Аз не съм в състояние да се грижа за самата себе си.

   Защо моето фарче, Боже мой! Защо именно него!

 

 

%

   Напиши ми за последните дни на Света, моля те! Ако имаш време, разбира се !И ако си в състояние да го сториш!

 

 

%

   Благодаря ти за вълнуващото писмо, Петкана!

   Искрено съжалявам, че така се нахвърлих върху теб преди седмица! Болката беше толкова силна, че стиснах зъби, без да помисля, че може би хапя някого!

   Да , вече съм по-спокойна. По-точно-куха и празна! И гузна за това, че Света я няма, а моят живот продължава, сякаш нищо особено не се е случило!

 

 

%

  Милата  Светочка!

Тя  никога не говореше за материални проблеми. Сякаш живееше от въздуха и слънчевата светлина. Едва сега разбирам какво и е струвало това.

   Моля те, попитай децата и, съвсем деликатно, разбира се, от какво друго, освен майчица , имат нужда сега. Ще помогна, както мога.

 

 

%

   Колко красиви това лято са розите пред блока!

   Гледам ги от балкона, как са оплели клонки около извитите на дъги метални пръчки, покрили цялата алея пред входа. Преди ми приличаха на гигантски булчински венец. Сега ми навяват мисълта за ковчег, отрупан с цветя...

   Точно до тях,под сянката им, две фризирани и напръскани с лак бабички/пардон, възрастни госпожи, тук баби няма!/, стиснали каишките на две проскубани палета ,  енергично плюят жегата. Как ми се иска да си подам главата и да им изкрещя да благадарят на Бога, че още не ги е скрил на хладничко на два метра под земята!

   Усещам в себе си някакъв безсилен гняв срещу съдбата и злоба към останалите живи, а зная, че не бива! Това е последното нещо, което Светочка би искала сега от мен!..

   Явно ми се е събрало много! Преди месец вуйчо, сега-тя...Тази година Господ е решил да прибере при себе си най –добрите.

  

 

 %

   Прегръщам те от тук, Петкана.

   Благодаря ти, че намери сили и време да изтърпиш и моята болка!

   Знаеш ли, моята баба се казваше Петкана. Колкото пъти напиша името и тук, виждам черните и очи и ми става малко по-леко. Затова, ако ми позволиш, няма да ти казвам на галено, а ще изписвам винаги цялото ти име...

 

  

%

   Хубаво ми е , като чета твоите писма. С тях откривам една друга Света. Сякаш надниквам и зървам пейзажи от обратната страна на луната.

   Изпращам ти цялата наша кореспонденция. Така и ти ще видиш цялата Света.Моето зелено фарче.

   Извинявай, че не пиша по-дълги писма. Не съм в състояние !Все още не съм изтрила името и от Скайп –контактите си. Кликвам с бутона и чакам точицата до снимката на русата главица да светне!

   Искам си фарчето обратно !О, колко го искам!

 

 

%

   Тежка нощ. Листата на палмата пред входа не помръдват. Мозайката под босите ми крака пари, сякаш е тухлата, която майка ми някога грееше във фурната на печката, увиваше в кърпа и мушкаше под юрганчето, за да ме стопли.

   В главата ми е пълен хаос, а ръката ми хваща химикала, както удавник стиска сламката. Пиша ли, пиша...Изплувам и този път, хващам се един остър камък на брега. Кървя , но съм спасена ..До кога ли?..

   Изпращам написаното на теб. Ти го прочети на Светочка, когато отидеш... да я видиш.

 

БОРБА

 

Борба!!!

С два –три/излишни!/ килограма,

Със две –три вноски,

/а пропуснеш срока.../,

със два-три страха в мен,

със две –три драми,

със две-три цели,

/как изцеждат сока!/

 

Борба!..

С две-три любови

/днес съм жива!/

с любими два-три,

/жено, ти си нещо.../,

с две-три илюзии

/не си отивай!../

със два-три гряха

/бягам, че горещо!../

 

Борба...

За книги три,

/три джоба сълзи/,

за две дечица,

с мойта кръв родени...

под мен тепих,

на две, на три закърпен...

Кога ли глас ще чуя:

«Рунд последен!

 

 

 

 

                                      пп. Благодаря на всички приятели, които ще прочетат! Моля ви, ако някой знае как мога да вмъквам в текста снимките от Азорските острови, които са неразделна част от книгата, да ми напише. Снимките са в папката ми “моите снимки“ Аз още съм на Вие с технологиите...

Лека и спорна седмица на всички откровенци!

                                                                     Петя Божилова

 

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??