24.06.2011 г., 16:07

Амулетът 19

819 0 0
2 мин за четене

  1971 година след Христа

 

Бе изминал близо час от завършването на смяната, а Питър Фланегън все още не се бе появил на работа. Първият помощник по охраната на “Принцесата на Египет” – Майкъл Прачет - бе видимо притеснен от липсата на началника си, но все още не се решаваше да нареди на останалите гардове да го потърсят. От една страна, Питър бе отличен професионалист и никога не си позволяваше да върши нещо, което бе в противоречие със задълженията му. Още повече – за закъснения при него и дума не можеше да става. От друга страна пък, Майкъл Прачет се зарадва, когато видя как Фланегън слезе предния ден на сушата и се отправи към града.

“Може да се е запознал с някоя красива и самотна туристка и да е прекарал някъде нощта с нея” – помисли Прачет и за пореден път хвърли поглед към водоустойчивия си ръчен часовник.

Измина още половин час, но, така или иначе, Питър не се появи. Прачет реши, че е време да предприеме нещо и се запъти към отсека на персонала, където се намираше каютата на Фланегън. Почука, но не получи отговор. Почука още веднъж, подвикна:

-  Питър, вътре ли си?

Щом отново не получи отговор, натисна дръжката, вратата се отвори. Фланегън никога не я заключваше. Бе в разрез с политиката му на ръководство на охраната. Вътре бе спокойно и подредено. На стола до масичката лежаха прилежно сгънати офицерските му дрехи. Явно не се бе връщал в каютата, откакто бе напуснал кораба.

Прачет затвори вратата и замислено тръгна обратно по коридора. Когато измина десетина ярда, от една от каютите се дочу приглушен, но достатъчно ясен за разбиране глас. Без да знае защо, Прачет се заслуша и забави крачка пред вратата, откъдето идваха думите. Загрижеността по необяснимото отсъствие на Фланегън бе изострила допълнително сетивата му.

-  Значи всичко е минало чисто и без инциденти – каза гласът зад вратата и млъкна, а това означаваше, че явно притежателят му разговаряше по телефона.

Друг глас не се чуваше.

-  Изпратете личните му вещи и се надявам, че скоро ще прочета за поредната акция на братята във вестниците – отново рече гласът.

-  Хей, Прачет, къде изчезна – пропука радиостанцията в ръката на униформения.

Мъжът се стъписа и побърза да се отдалечи от каютата. Вратата ѝ се отвори зад него. Охранителят обърна глава и за миг срещна острия и студен поглед на мъж, който се показа в коридора. Първият помощник по сигурността смутено извърна глава и продължи напред.

Мисълта му отново се върна към Фланегън. Трябваше да нареди да го потърсят. Ако го нямаше на кораба, се налагаше да уведоми и капитана.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...