Бостън – наши дни

Хари Коен се бе навел под масичката, на която лежеше лаптопът му и се опитваше да извади силовия кабел от разклонителя. Това обаче не му се отдаваше, щепселът явно бе заял. Повторният му опит отново се оказа безуспешен, което предизвика раздразнение у него. Той здраво хвана разклонителя с лявата си ръка, напрегна мускулите на дясната, при което очите му щяха да изскочат от орбитите си и с все сила дръпна кабела. Този път усилията му дадоха резултат, но поради рязкото движение, Хари Коен загуби равновесие и изведнъж се озова седнал на дървения под до катедрата. На десетина фута от него се чу звънлив смях и професорът обърна несъзнателно глава по посока на смеха. До катедрата стоеше очарователна млада жена, все едно, че току що бе излязла от кориците на някое модно списание.

-  Нещо трудно се справям с техниката напоследък – промърмори Хари Коен, стискайки все още кабела с дясната си ръка.

-  Да ви помогна ли? – попита Линда О’Браян и пристъпи към седящия на пода професор.

-  Много любезно от ваша страна, но смятам да се изправя сам на краката си – отвърна Коен, обърна се с пъшкане и започна да се надига.

Точно тогава главата му се удари в долния ръб на масичката.

-  Ох – изстена мъжът и се хвана веднага за тила.

Линда нямаше как да не се засмее повторно на комичната сцена, но в крайна сметка реши, че не бива да се присмива повече на непохватните движения на професора и попита със състрадателен глас:

-  Заболя ли ви?

-  Малко, но ще ми мине – отвърна Хари Коен, който бе изкривил лицето си от болка и нервно масажираше с пръсти удареното място.

-  Извините, че ни ви се представих. Казвам се Линда О’Браян и искам да ви кажа, че лекцията бе много интересна – рече жената и подаде  ръка.

-  Радвам се, че ви е харесала – отвърна Коен с кратко ръкостискане.

Въпреки болката в тила, Коен се вгледа с любопитство в продълговатото и изпъстрено с множество лунички лице на дамата срещу себе си. Отново усети онова чувство на притеснение, което обикновено го обхващаше, когато му се налагаше да разговаря с някоя красива персона от противоположния пол. А без всякакво съмнение това бе най-очарователното създание, което очите му бяха виждали някога.

-  Хм – прокашля се леко той, вдигайки ръка към лицето си. - Та, с какво мога да ви бъда полезен? – попита Коен, откачи кабела от компютъра и взе да го навива.

-  Можем да си бъдем полезни взаимно – учтиво отвърна Линда.

За миг се сети за Сали. За нейно огромно съжаление докторчето изобщо не покриваше образа на екшънархеолога Индиана Джоунс на Спилбърг.

-  Слушам ви.

-  В края на лекцията си отправихте апел за събиране на средства за предстояща експедиция до Египет. Мисля, че мога да ви помогна в тази насока.

Хари Коен спря да навива кабела и бавно го остави на масата до компютъра. До него бе достигнало уханието на ефирен скъп парфюм, такъв, какъвто можеше да си позволят само жени с високо обществено положение. Коен разчовърка клетките на мозъка си и веднага се досети, че фамилията О’Браян бе една от старите в града. Свързваше се с банки и огромно състояние, придобивано поколения наред.

-  Имам делово предложение към вас. Мога да организирам благотворителен купон, на който да се съберат средства за вашата експедиция.

-  Звучи доста примамливо. Повярвайте, вие сте първата, която проявява интерес и ми предлага помощ. Ако не се брои университетът Харвард, разбира се. Но вие казахте делово предложение и във връзка с това се чудя, каква би могла да бъде вашата полза от едно такова начинание – рече Коен, с поглед, внимателно вперен през стъклата на очилата.

Линда се усмихна и се подпря на катедрата.

-  Работя в парфюмерийния бизнес и слушайки лекцията ви, у мен се породиха някои идеи, които бих желала да реализирам. Но си мисля, че това би могло да стане само с ваша активна помощ и съдействие.

-  Моля за извинение, но ми звучи несериозно – отвърна изненадано Коен. - Познанията ми в тази сфера са незначителни, а що се касае до днешната лекция трябва да призная, че заглавието бе по-скоро рекламен трик, отколкото насока към задълбочени научни търсения.

-  Трик или не, вие ме заинтригувахте и пак повтарям, че съм решена да ви помогна на всяка цена – заяви със сериозен тон Линда и леко повдигна веждите си. – И така, приемате ли моето предложение или не?

-  Доста сте настъпателна и доколкото разбирам, не се отказвате лесно от намеренията си.

-  По наследство ми е.

-  Да, има какво да се научи, когато си член на известна банкерска фамилия.

-  Охо, значи вече сте ме разкрили!

-  Не се обиждайте, но твърде много време загубих в празни приказки с най-различни хора, които горяха от нетърпение да ми помогнат, а се оказа, че всичко е само вятър работа.

-  О, това ли било! Ето сега ще ви дам веднага доказателство, че държа на думата си – рече твърдо Линда и взе да тършува из чантата си.

Измъкна клетъчния си телефон и набра номер.

-  Здравей, Сали. Имам задача за теб – започна с нетърпящ възражение тон Линда. – Правиш списък на хора с по-дебели портфейли и им изпращаш покани за благотворително парти, с цел подпомагане на предстоящата археологическа експедиция на доктор Хари Коен в Египет.

-  Опа, кога успя толкова бързо да хлътнеш по докторчето, шефке?

-  Сали, не съм в настроение за шегички, така че вземи задачата на сериозно – отвърна със сърдит тон Линда.

-  Добре, добре, какво друго? – попита примирено Сали.

-  Допълнително ще уточним деня и часа на партито, но ще бъде към края на седмицата в имението на дядо.

-  Надявам се, че си го уведомила предварително за това.

-  Не, но няма да ми откаже. Знаеш, че съм му любимка.

-  А докторчето бива ли си го?

-  Не е удобно да говоря Сали.

-  Значи е висок и строен красавец, с набраздено от опасни приключения лице, иначе нямаше как да не те омае, нали?

-  Много си прозорлива, но трябва вече да затварям – отвърна Линда и прекъсна разговора. – Ето, видяхте ли? Нещата вече са задвижени и от вас се очаква само едно обикновено да – рече Линда и се вгледа с очакване в добродушното лице на професора.

-  Добре де. Но при едно условие.

-  И какво е то?

-  Трябва да съм наясно какво точно ще искате от мен.

-  Така да бъде. Можете да сте сигурен, че ще бъдете добре осведомен относно намеренията ми. Е, договорихме ли се?

-  Мисля, че успяхте да ме убедите – отвърна с колебание Коен, който чувстваше, че е окончателно обезоръжен от тази привлекателна жена и нямаше смисъл повече да се инати.

Плюс това мнителността му в случая бе напълно излишна. Тази жена искаше да му помогне, а не той на нея. Така че, най-малкото нищо не губеше.

-  Тогава да стиснем ръцете си, но вече като партньори – предложи Линда и пристъпи към професора.

Този път ръкостискането бе по-дълго и Хари Коен усети някъде дълбоко в себе си, че може да се довери на тази жена. Не се притесняваше, че може да го подведе въпреки младостта си. Бе човек, който стоеше зад думата си.