Ангел на спасението - 4.

И така – векове и хилядолетия. Поверяваха ми новопоявилите се души, бдях над тях, насочвах ги по правилния път. Което не беше леко. Да, като Ангел пазител аз виждах бъдещето. Най-вече трудностите и препятствията. И беседвах с душите. Често чрез разума, понякога посредством сънищата, дори чрез предсказания и намеци. Веднъж повереният ми щеше да пропусне късмета в живота си – едно от малкото обичливи, непосредствени, откровени, честни в цялата си същност момичета. Една от малкото… Абсолютно подходяща за него – бъдещ учен, написал книги, преобръщащи света. В бъдещето, разбира се. А в този момент – романтичен младеж, влюбен в живота и в невижданата си още жена…

Видях ги в това близко бъдеще – трябваше да се срещнат пред катедралата, погледите им да се пресекат и вплетат. Завинаги! Достойна съпруга за великия човек…

А той обърка пътя. Излезе на площада и, вместо да мине пред голямото стълбище, се загледа по полета на един гарван /сетне разбрах, че в него се бил вселил Велзевул и за пореден път се опитал да провали Неговите планове!/…

В който момент срещу моя подопечен тръгна друго момиче. Усетих нещо нередно, взрях се в бъдещето и се ужасих. Себична, алчна, хищна, твърде неука, но с прекалено високо самомнение… И бъдещето с моя подопечен съзрях… Нищо особено – обикновен семеен живот на нормален човек: дом, семейство, търсене на средства за постоянно претенциозната жена, отиване на заден план на разума и идеите, сумрак и мъгла…

Избухнах… Не, не психически – ние нямаме подобни недъзи като емоциите. Просто мигновено се превърнах във факла, изригнах жълт дим, гръмнах като аркебуза…

Всички се загледаха към мястото, където бях преди цял миг, а аз в това време успях да бутна леко главата на младежа наляво и момичето попадна в обзора му. Инстинктивно той пробяга с очи покрай пратената от Велзевул, спря вниманието си на избраницата, затича се, подкрепи я, зауспокоява я… Макар тя да беше посрещнала пренебрежително гърма на фойерверка – все пак, ден на Свети Йоан, градския закрилник, беше…

Нищо ново, нищо необикновено. Взирах се в душите човешки, прозирах в бъдещето, насочвах, водех…