И така – векове и хилядолетия. Поверяваха ми новопоявилите се души, бдях над тях, насочвах ги по правилния път. Което не беше леко. Да, като Ангел пазител аз виждах бъдещето. Най-вече трудностите и препятствията. И беседвах с душите. Често чрез разума, понякога посредством сънищата, дори чрез предсказания и намеци. Веднъж повереният ми щеше да пропусне късмета в живота си – едно от малкото обичливи, непосредствени, откровени, честни в цялата си същност момичета. Една от малкото… Абсолютно подходяща за него – бъдещ учен, написал книги, преобръщащи света. В бъдещето, разбира се. А в този момент – романтичен младеж, влюбен в живота и в невижданата си още жена…
Видях ги в това близко бъдеще – трябваше да се срещнат пред катедралата, погледите им да се пресекат и вплетат. Завинаги! Достойна съпруга за великия човек…
А той обърка пътя. Излезе на площада и, вместо да мине пред голямото стълбище, се загледа по полета на един гарван /сетне разбрах, че в него се бил вселил Велзевул и за пореден ...