Глава 2 

Засада 

В стария замък Чамбра в Западна Каталия беше по-оживено от обичайно. Този стар замък, отдавна забравен от всички, сега служеше като база за операции. Криптографите работиха усърдно за разшифроването на информацията в документите, откраднати от Вастилия. Всяка информация им беше нужна, за да могат да предвиждат следващите стъпки на супер силата. 

По каменният коридор отекваха стъпките на лейтенант Вайс. Висок, русокос и строен младеж, считан за гений от всички военни. Само на двадесет и пет години, той се беше издигнал до ранка на лейтенант, което не бе чувано досега в историята на Каталия, особено за човек без магически сили. “Емили” отекна гласът му в дългия коридор. На прозореца, посипана от първите утринни лъчи, стоеше мистериозната дама. С тъмночервена коса, като кръв, вдигната на опашка и почти черни очи, тя се обърна с усмивка към лейтенанта. Той застана зад нея и я обгърна с ръцете си. 

  - Изглеждаш притеснена. Какво не е наред? 

  - Прекалено лесно беше - гласът и беше сериозен, усмивката ѝ изчезна, а погледа ѝ беше замислен - Очаквах много по-сериозна съпротива при набавянето на тези документи, а вместо това беше лесно, прекалено лесно. 

  - Видях какво пишат заповедите. Искат да взривят моста при Дорма - гласът му се смени. От нежен стана сериозен. Отстъпи от Емили, застана пред нея и хвана ръката ѝ - Мисля, че просто си изкарала късмет. Заповедите изглеждат адекватни и ако наистина взривят моста, това ще забави войниците на Монера. Мисля, че трябва да отидем. 

  - Да отидем? - тя беше учудена. Моста при Дорма не е важен за тях. Те имаха други по-ефективни и по-скришни начини да прекосяват реката. - Прекалено е опасно. Ще има поне десет войника от Валария. 

  - Ще идем само двамата и само ще наблюдаваме. 

Емили имаше своите резервации срещу този план. Вярно е че те откраднаха документите, но шифърът на заповедта и този на останалата част от документите беше коренно различен. С това шанса заповедите да са били казани и на други хора беше голям. Според всички криптографи ценната информация се състоеше в останалите документи. Те си мислеха, че е възможно да е график за провизии и патрули, както и имената на позиционираните войници. В този момент тя не знаеше на какво да се надява, но имаше лошо предчувствие. Въпреки това се съгласи и не след дълго двамата започнаха да се приготвят за мисията си. 

Емили и Вайс вече стояха около два часа в близост до моста. Имаха перфектно разположение, за да виждат моста и пътя, който води към него, но за сега нямаше следа от войниците на Вастилия. Беше странно. Въздухът беше някак тежък. Лошото предчувствие на Емили не отминаваше. Даже ставаше все по-силно. Нещо не беше наред. Трябваше да се махат от там. Веднага! Но преди да има възможност да каже това на Вайс, зад тях се чу шум. Слаб, почти недоловим шум на мърдащи клонки. Това не беше вятъра. Имаше някой зад тях и този някой не се забави. Зад тях се хвърли граната. Двамата успяха да избягат от взрива, но за да го направят трябваше да се преместят на отворено поле пред моста. Веднага се изправиха и застанаха гръб в гръб. Вайс извади меча си, а Емили сложи дясната си ръка на меча си и лявата скри зад гърба си в наметалото си. Двамата започнаха леко да се завъртат, за да могат да разберат каква точно е ситуацията. Не можеха да видят изцяло хората, но бяха заобиколени. Поне петнадесет войника скрити в гората от всички страни. Дори моста не беше вариант за бягство, защото щяха да са по-отворени и от сега. Единственият вариант беше битка. 

Двамата продължиха бавно да се движат, но нямаше полза. Войниците не се виждаха. Емили не можеше да направи нищо. Стори и се странно, че не ги нападаха. Имаха друга стратегия и тя ѝ стана очевидна. Това беше тест за нейните сили. Вече бяха разбрали една от слабостите ѝ, за да може да си смени мястото с някой, тя трябваше да го вижда. Но противника знаеше, че може да има други подобни техники и затова не нападаше. Тези, които трябваше да направят първата стъпка бяха Емили и Вайс. 

Не след дълго и двамата забеляза силуета на мъж върху един от дебелите клонове на дърветата. “Капан!” възкликна Вайс тихо и отново настъпи мълчание. “Знам!”. Вайс се завъртя към Емили като изпъна крака си, готов да я ритне с всички сили. Тогава тя смени позицията си с мъжа от дървото и той пое цялата сила на ритника. 

След смяната, Емили се озова пред принца, който вече беше опънал стрела на своя лък. В един и същ момент принца пусна стрелата, а Емили извади лявата си ръка и хвърли кама към него. Камата се заби в ляво от главата му, дълбоко в дървото, а с бързина Емили се отбутна назад от клона и стрелата само я одраска по лявото рамо. Не след дълго и двамата бяха на земята един срещу друг. 

  - Черна коса, меч с герба на Вастилия и способността да използваш въздушни атаки. Радвам се да се запознаем, принц Азийл - Емили сложи ръка върху драскотина, за да провери колко е сериозно нараняването ѝ, но погледа и не се откъсна от противника - Миналият път не успяхме да си поговорим. 

  - Миналият път не изглеждаше като да искаш да говорим - принцът свали лъка си на земята. На такова близко разстояние беше опасно да го използва. Сложи ръка на меча си в очакване на следващата смяна на места - Тъй като знаеш моето име, не е ли редно и аз да знам твоето? 

  - Във всяка друга ситуация може би щях да ти го кажа. За сега може да ми казваш както намериш за добре.

Усмивката не слизаше от лицето ѝ. Принцът беше научил малко за способността ѝ, но той си нямаше представа колко повече има. Предимството беше нейно, но дали трябваше да го използва. Да ограбваш и пречиш на великите сили е опасно. Досега те само събираха информация и пречеха на някоя друга доставка. Във всички конфлинки все  се опитваха да не убиват войниците или поне не висшестоящи. Но пред нея стоеше принц. Ако го убиеше това щеше да е декларация на война. 

Засадата беше направена доста добре също. Вайс се биеше с подчинен на принца, и макар никога да не се бяха сблъсквали с него, отдалече си личеше че е силен. В гората имаше поне петнадесет войника, навярно не толкова силни, но целта им не беше да се бият, а да не им позволяват да избягат. Единственият ѝ шанс да избяга беше да използва онази техника. Но извикването ѝ беше трудно, бавно и изискваше почти цялата и сила.  Трябваше някак да си пази силите и да си спечели време за подготовката на техниката и в същото време да се отърве от принца без да го убива. Ситуацията беше повече от лоша.

  - Преди да започнем, ще ми кажеш ли защо правиш всичко това? - принцът искаше да разбере противника си, но също така искаше да си спечели време. Беше разгадал обстоятелствата на нейната техника, но нямаше валидна стратегия за пълна битка. В този момент тя можеше да се смени само с него, тъй като не се виждаше бойното поле. Това, обаче, изглеждаше като не много добър план. Техниката ѝ разчиташе на елементът на изненадата и тя го беше загубила. Въпреки това, тази нейна усмивка го притесняваше. Имаше нещо, което не разбира или не знае. - Нападаш силите ни, но рядко убиваш, използваш открадната информация, но само за да събираш още информация. Днес също не дойде с голяма сила, за да ни спреш, а само ни наблюдаваш. Определено не работиш за Монера, така че какво точно правиш и каква е целта ти? 

  - Цел? - Емили се стресна малко от дедуктивните умения на принца, но това не се показваше на лицето ѝ - Не го ли каза сам? Ние крадем, както провизии и злато, така и информация. Всичко е с цел да забогатеем. - Емили наблюдаваше изражението на принца. Дали той повярва на нейния блъф? - В тази разкъсана държа, за да оцелееш нямаш много избори, а нашия е доста доходоносен. 

Азийл не знаеше дали да вярва на думите ѝ. Звучеше  прекалено просто. Докато обмисляше как да отговори забеляза лека промяна в стойката ѝ. Извън гората, точно пред моста битката звучеше като да се разгорещява. Неговият лейтенант и противника му се биеха през цялото време и това въздействаше и на младата дама пред него. Тя нямаше директна гледка към бойното поле в момента и това очевидно я притесняваше. Принцът се подготви и хвана здраво дръжката на меча си. В цялото кралство нямаше по-бърз от него, а бързината щеше да победи в тази битка. Палецът на дясната ръка на Емили беше на нейният меч също, само че той беше малко по-различен. Вид меч наречен катана. Много по-лек и по-остър от обикновените мечове, но и по-чуплив. Предпочитан от жените войни заради лекотата си, но и много по-труден за управляване. От начина, по който  палеца и беше разположен на меча, тя възнамеряваше да го изтласка нагоре със сила и да го хване след това, нанасяйки много опасен удар. Но разстоянието между двамата макар и малко не позволяваше успешен удар. Азийл се опитваше да отгатне какво точно ще направи тя, но всичко, за което се сещаше, не беше приложимо в тяхната ситуация. 

Принца не сваляше очи от нея. Нейния поглед, нейната стойка, нейния меч. Наблюдава всичко за следа, че битката започва. Палецът и леко надигна меча от кобура си. Битката започна! Азийл с невероятна скорост извади своя меч, но тя беше изчезнала. Не си смениха местата. Тя не избяга. Просто изчезна. В този миг се чу размърдване на клони. Тя беше над него с меч в ръка и падаше право към него. Някак си принца успя да се прекатури настрани и да избяга от удара ѝ. С крайчеца на окото си му се стори, че видя кама да прелита до него. Емили беше зад него. Нямаше как да избегне това. Тя го ритна с все сила в гърдите и успя да го събори на земята. От ритникът, принцът не можеше да си поеме въздух и не можеше да се изправи. Само можеше да я наблюдава как се измества, така че да може да вижда бойното поле. В този момент лицето и се промени. От сериозно сякаш стана уплашено и след няма и секунда тя се смени с лейтенанта на принца. Време беше да Емили и Вайс да се измъкнат от тази засада.