Аре стига, бе! - 5
Аре стига, бе! - 5
Както и да е!
Не направих повече крачки, защото едно жълто такси свирна с клаксона и ме стресна. Инстинктивно отстъпих назад.
– Ей, кукло... внимавай! – извика през спуснатия прозорец на вратата един шофьор.
Спря колата и паркира до тротоара. Излезе навън.
– Сашко... – познах съученика си от гимназията.
– Готиното Миме! Кˊво ти става... да не си решила да се самоубиваш? – с приятен глас ме попита той.
– Наистина ли съм "готиното"? – повторих думата.
– Така ти викахме в училище. Беше секси като ученичка – огледа ме внимателно. – И сега си неустоима като жена. Омъжена ли си?
– Вече съм... – чудя се какво да изрека – ... разделена.
"Аре стига, бе! Съдбата отново се намеси и накрая ще излезе, че съм свободна и "готина". Една жена никога не знае, кога е най-красива – като девойка или като тридесетгодишна. Явно, мъжете трябва постоянно да ù го напомнят."
– Защо спря тук? – питам.
– Имам среща с брат ми Кирил – отговоря ми той и посочва с ръка един приближаващ се мъж с бяла риза и син панталон.
Къде ли съм го виждала...
О, Боже!
Това е охранителят който ми помогна.
– Брат ми, закъсняваш! – усмихва се той на шофьора на таксито.
– Знаеш, как е – намигва с дясното си око Сашко. – Често, помагам на "нуждаещи" се мадами.
– Здравейте! – забеляза ме Кирил и ме погледна.
Виждам блестящ пламък в черните му очи.
"Аре стига, бе! Аз ли предизвиках тези искри?"
Не отговорих на поздрава му. Защо?
Дишането ми се учести.
Стоя, мигам с клепачи и мълча като... ученичка.
Сашко застанал прав ни гледа.
Дали, долови някаква симпатия между нас защото ни се усмихна. Показа пожълтели зъби.
Пушенето е вредно.
Виждам с очи нагледното доказателство за това. Но при клиентите, които той вози, при напрежението и нервите от карането на такси – как да не пуши!?
Извади от джоба на якето си един смартфон.
– Брат, ми... ремонтиран е телефонът на твоята приятелка – каза той и му го подаде. – Тя ми дължи петдесетарка.
Охранителят бръкна в джоба на панталона си и извади пари.
– Пак ли ти, ще й платиш ремонта? – възнегодува Сашко. – Тая, пет години те лъже, не иска да се ожените и за нищо не дава пари. Според мен е с теб, защото си готин. Ама, сигурно се оглежда и за друг с повече мангизи.
– Не е така...
– Ти си на добра заплата. Обаче, на кучките, знай от мен, никога не им стигат парите.
– Брат ми, довечера ще гледаме ли мача от шампионската лига? – отклони темата Кирил.
Стоя до тях и ги слушам. Не е ли нахално?
Нещо ме задържа да не тръгна.
От премеждието в мола адреналинът ми чупи стойностни рекорди. Сигурно, заради това огледах с попиващ поглед охранителя.
Той сведе очи и започна да върти в ръце телефона на приятелката си.
Харесва ли ме или не знае какво да каже. Притеснява ли се от мен?
Срамежлив ми изглежда.
Казваме си тримата по едно "довиждане" и се разделяме. Сашко тръгва към таксито, охранителят към мола, аз по тротоара.
Харесва ми този мъж.
Както и да е!
А, аз, още ли съм красива?
По дяволите, не съм!
Красивата жена е обичаната жена.
– Аре стига, бе! Защо не го заговорих? Животът не свършва с една изневяра и с първата бръчка по лицето ми. Напротив, започва оттам. Въпросът е в това, дали имам повече гънки в мозъка, та да сваля Кирил...
***
© Сър Димитри 2015
© Copyright
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сър Димитри Всички права запазени
Ще има и... по-така??? 
