Аре стига, бе! - 7
Аре стига, бе! - 7
Както и да е!
Ташко стана от масата и даде... не четири, а пет стотарки на охранителя Кирил /една за направената ми услуга/. Излезе от ресторанта. Отзад го следваха горилите му.
Останах да седя на стола.
Ура!
Няма да платя пари за скъсаната чанта на Криси.
Щастлива съм.
Не, не е вярно!
Видях доказателство за изневярата на съпруга си.
Какво да правя?
Реших да заговоря охранителя и погледнах към него:
– Предлагат ли тук хубаво кафе?
"Аре стига, бе! Колко съм, тъпа. Кой пие кафе в осем вечерта?"
– Да, на барчето... до детските играчки – отвръща той.
– Ти ще пиеш ли?
– Ще ми бъде приятно... да те придружа.
Напуснахме ресторанта и след минута ходене пеша седнахме на два стола на една маса, близо до бара.
Поръчахме на пристигналата сервитьорка – за мен фреш от моркови и сода за него. Донесе ги.
Отпивам с наслада от освежаващата напитка.
– Би ли ми разказала... как стигна до тази ситуация? – с усмивка ме пита той.
– Човеко, не си виждал такова шоу...
– Човече... не съм! – възкликва.
– Аз, и да искам – не мога да го забравя. Такава сутрин с каръци... как да не ù се насладиш!? Първо, ме глобиха контрольори, праска ме дъжд, после срещнах Криси... тя ме прекара да ù дам четиридесет лева назаем, затова не ми стигнаха парите в касата – да платя сметката за водата. Влезнах в мола и си купих червена нощница за моичкия... да го изненадам за празника Свети Валентин. Вярно... сюрпризирах го, но не с нея... а с чантата на блондинката по неговата глава. Така де, изкефих се малко. Реших да рестартирам живота си отначало и да се прибера вкъщи с трамвай № 5 за да изхвърля „нечий” дрехи навън – каквото и да ми струва. Замалко не ме бутна брат ти Сашко... с неговото такси. Тогава, разбрах че ти... чернокоско, се казваш Кирил.
Без да искам погледнах между краката му и огледах пакета му.
"Аре стига, бе! Запазила съм този навик. Като момиче често обичах да заглеждам мъжките издатини.”
Голям и добре очертан ми се видя.
Той наведе глава и видя къде го гледам. Устата му леко се изкриви в самодоволна усмивка.
Реших да включа в действие второто оръжие на жените: – показване на красиво оформени женски колена. Възприятията на мъжете не се възбуждат толкова много, ако видят гол баджак. Но... съзрат ли кръгли и прекрасно оформени колена, погледът им залепва като магнит.
Доближих ги едно до друго и придърпах края на червената си рокля пет пръста навътре.
Съзрях нещо блестящо и трептящо в очите му. Стори ли ми се... или видях музика в очите му?
– На колко години си? – питам и отпивам от чашата с фреша.
Извадих палавато си езиче и облизах бавно и сладострастно навлажнените ми червени устни. Видях го как ме проследи с поглед, после как впи ръце в дръжките на стола.
– На... два-де-сет и о-сем – на срички отвръща.
Горкичкият.
Само където не се изпоти. Дали не се изпоти?
– Мими, ще ми направиш ли една свирка? – протяга бавно ръце зад тила си.
"Аре стига, бе! Кака Мими е чувала много неща... но така директно. Исках чернокоско... да ме изненадаш с цветя, масаж – и всичко това да доведе до романтична любов. А ти, определено си нахален!”
– Разбира се – бавно отвръщам. – Колко пари ще ми дадеш?
– Двеста... – попипва джоба си. – Не! Всичките, които имам... петстотин.
– Ще ми дадеш... петстотин лева за една никаква свирка!? – учудвам се аз.
– С най-голям кеф! – отвръща той и очите му светват.
– Добре! Ще ти направя една свирка – казвам и отново отпивам от фреша. – Но... само една, защото дълго ги правя.
Той закима учестено с глава – нагоре и надолу.
"Аре стига, бе! Толкова ли струва една свирка? Изостанала съм. С моите професионални музикални умения и пари даже мога да правя..."
***
© Сър Димитри 2015
© Copyright
© Сър Димитри Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Само да ти напомня, че търпението ми е на изчерпване. :Р Може ли, да си толкова мързелив? Ако ти трябва сръчкване, съм приготвила един голям остен, белким се сетиш, какво да правиш... Аре, стига бе! То все бива, все може, ама твоето на нищо не прилича вече, Сър! /Тук гледам на чомпи...
/ -
Чакам продължението!
-
Аре, стига бе! Дълга, дълга, колко да е дълга?
Ще чакам да разбера с нетърпение в следващата част!
А, сега се развеселих от сърце, за което благодаря! -
Мая, благодаря ти за поздрава! Как позна, че има... номер?
-
Дани, ще има романтика... скоро в №9. Приеми поздрави от уханна София.
Доче, идеята е добра... Ще го прелъсти... и то с финес
/но не заради пакета с фин. инструменти -
О,не! На Мимето и гласят капан. Ще и направят компроматен запис на музикалното изпълнение и ще плаща докато е жива за да не покажат записите на съпруга и.По-добре да прелъсти Ташко.(Неговият пакет е с по-добри финансови възможности)
-
Керанка, здравей!
Честно, ама... много честно, докато пишех №7 и аз се смеех на глас...
Радвам се, че съм те разведрил... -
Чуваш ли как се смея, м? Вече си мислех, че си я зарязал Мимето и се радвам, че случайно надникнах тук! Ама и този е голяма гад, не си губи времето в прелюдии, ми тъй де животът е много забързан и няма време... Поздравче, Сър Дими!
-
Лейди, благодаря за поздрава!
В действието нищо не е такова, каквото изглежда
Има... една малка... загадка
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аре,стига бе!
Стигнах до тук от началото и вече не мога да се сдържа!