След двайсет минути каране пристигнаха. Замъкът е изграден от син камък със зелени черти по него, които светеха в тъмното. След като слязоха, пред входа ги чакаше Забвимии. Той е облечен с грандиозна роба в червен цвят. Също така носи и златна корона, която имаше в центъра си магически камък.

– Добър вечер и добре дошли! – Го поздрави Забвимии.

– За нас е чест, царю.

– Моля ви се, капитане, за мен е чест да ви имам в моя скромен дом.

– Скромен?! Моля?! Това място е огромно!!! – Помисли си Бен.

– Приятно ми е да видя и вас. Келли и Бен.

– И на нас, царю. – Отговори Келли.

Те влязоха в кралството и по стените има различни картини и орнаменти. Сервитьори се движат из залата и раздават класическата напитка за Циените "Малаа". Зелена гъста течност със сладък и лютив вкус. Те почакаха още половин час и тримата главни на трите други раси влязоха в кралството с техните пазачи. Най-вляво горилоподобно създание с четири ръце с оранжева броня. По средата едно кокалесто, високо и тънко създание. Главата му е с формата на малка топка и е с черни очи. Вдясно извънземно, приличащо на смес между вълк и лъв. Висок с остри дълги уши, лъвска муцуна, дълга опашка, мускулесто тяло и носи тънка дреха, тъмно червена на цвят. Когато те влязоха, царят ги запозна. Горилоподобното създание се казва Мануел, а видът му Херелени, след него е Илаан, видът му Гланкерони и накрая Роехаммър и видът му Аргус.Капитана стисна ръцете на всички и след това продължиха към залата, в която ще говорят. Докато вървят, Бен забеляза пазача на Роехаммър. Той е целият черен и има белези навсякъде по тялото. Повечето покрити с дрехата, която носи. Не мина много време, преди всички да пристигнат в залата. Тя е с кръгла форма и в средата има кръгла маса от тъмно кафяво дърво. На масата има още от зелената напитка, както и различни видове ястия. След като всички седнаха по местата си, Забвимии запозна капитан Армстронг със всички. Останалите видове не говореха човешкия език, но пък за сметка на това те имаха специални преводачи. Те са бели на цвят и се слагат на врата. По този начин хората могат да разбират какво те говорят, а от преводача има една слушалка, с помощта на която видовете могат да разбират какво хората говорят. Няколко питиета по-късно и различни истории Мануел стовари от смях юмрука си по масата. На него му беше безкрайно забавно да слуша глупавите вицове на Армстронг, а напълно обратно бе с Роехаммър. Той бе удивен как хората са създали първия парен двигател и електричеството. Как са проектирали първата ракета и беше особено удивен от кулинарната индустрия на хората. Само Илаан стоеше възмутено и се питаше

"Как успяхме да стигнем до тук? Пред мен тази горила се хили като побеснял, а този долен пес се облизва. Този разговор как изобщо помага за крайната цел? Хората са крайно недоразвити интелектуално. Да, технологията им не е лоша, но нищо особено. Изкараха късмет като те първи намериха лек за Циените. Моите учени бяха толкова близко. Ах... само да бяха успели и щяха да ме подкрепят с напредването на проекта ми. Как ме е яд... Не трябва да позволявам такива тривиални неща да ме ядосват... дишай... точно така, бавно. Тези хора само ми пречат, по един или друг начин ще ги отстраня. Връзката между нас и хората е недопустима."

Вечерта мина бързо. Армстронг не само успя да разсмее Мануел и Роехаммър, но и да спечели техния респект. Решиха и те да сключат договор с хората.Те ще споделят тяхната технология с хората и обратно. Само Илаан не каза дума и при първа възможност напусна кралството на Забвимии. Капитан Армстронг можеше само да гледа как дългите крака на Илаан вървяха към неговия автомобил. Не можа да спечели и тях, но хей две от три пак не е зле!

В балната зала Бен стоеше на терасата с чаша от зеленото питие и гледаше звездите. Чудеше се за какво ли се крие там горе?

Бен чу как вратата зад него се отваря, но не обърна внимание. Как вятърът люшкаше дърветата за него е по-интересно.

– Само това ли смяташ да правиш? – Се обади женски глас.

– Не виждам какъв е проблемът. Тук е красиво. – Отговори и се загледа как лъчите от луната на планетата облъчваха близката река.

– Там си прав. – Каза отново гласът и се доближи то парапета, на който стоеше Бен и се облегна.

– Омръзна ти да стоиш вътре ли?

– Само смачкани физиономии има. Дали огромни кучета или горили. Като зоологическа градина е вътре.

– Хехехе. Не ти ли харесват новите ни дружки?

– Знаеш, че държа на външния вид. Тези индивиди не ми допринасят визуална еуфория.

– Хайде, хайде, не може всичко да е както искаш.

– Предполагам, че си прав. Както и да е, да се махаме, капитанът е готов.

– Слушам и изпълнявам. – И довърши питието си.

Двамата се обърнаха и тръгнаха към вратата. Бен я отвори за Келли, а тя подигравателно се поклони в знак на благодарност. Можа да изкопчи от него само едно тихо "Хаха". Оттам, с капитана, те се качиха в автомобила си и тръгнаха към приземения "Пионер".

Мина една изключително успешна година. Хората и другите два вида всеки ден втвърдяваха техните приятелски взаимоотношения. Технологията расте с изключителна скорост и доктор Майкъл е много доволен от този факт. Откриват се нови планети всеки ден и изкопчват възможно най-много от тях. Циените помагат, където могат и с тяхна помощ всичко се развива гладко. Само един остана с празни ръце Илаан. Той е в столицата на града си и скърца със зъби от неговото безсилие. Докато най-накрая един ден неговият шанс се породи. На родната планета на Циените ще бъде провеждано разследване на една терористическа група "Оранжевите Зверове". Нейната цел да спре връзката между хората и другите видове. Толкова удобно за Илаан. От неговото разузнаване разбраха, че ще изпращат Бен и неговия екип. Ще може да ги саботира. Най-вероятно ще разследват кулата "Брек". Изоставения небостъргач.

– Това е перфектно! Ще мога да направя нещо по въпроса за тези хора и техните планове. Да унищожа един техен елитен екип? Хич не е зле даже! Пък ако мога да прибера някои от тях жив... ще помогне за плана. – Размишляваше наум Илаан.

На кораб "Роден Край":

Капитан Армстронг е в компанията на Мануел и Роехамър, тяхното приключение за нови планети още няма край, доктор Майкъл работи с Херелените и Аргусите усилено, за да могат да подобрят корабите си, а екипът за първи път от година и половина пак ще са заедно. Кортана бе назначена за отношения между другите видове и хората, а братята помагат на Майкъл, Бен и Келли са с капитан Армстронг. На 28.02.2558 година ще се срещнат на планетата "Гланке", която е на Херелените. От там имат задача да използват ново изобретената технология "портали", с която ще бъдат телепортирани на едно от близките села до  кулата "Брек". Уговорката им е да се чакат пред паметника на мира.

Бен и Келли са първи там.

– Казах ти, че подранихме... – Каза Бен, докато се прозяваше.

– Хайде сега, като сме с десетина минути по-рано, нищо няма да ти стане. – Отговори Келли, докато гледаше часовника си.

И в този момент Кортана се появи зад ъгъла на близката сграда. Облечена с черна пола на бели точки, бяла риза и летни пантофи. Келли избърза да я прегърне, след нея и Бен направи същото.

– Твърде много време мина... – Бен каза, докато почистваше нещо от окото си.

– Толкова много си се променила! Започнала си да се обличаш като жена! Отне ти само двайсет и две години! Напредък! – Келли каза, докато се усмихваше на Кортана.

– И аз се радвам да ви видя двамата още заедно.

Докато си говореха, Акира и Харуко слизаха от едно червено такси.

– Ето ги и тях! – Келли каза и прегърна двамата братя.

– И ти ни липсваше, Келли. – Отговориха двамата.

– Не сте се променили ни най-малко, стари приятели. – Бен каза и ги прегърна.

– Има ли нещо лошо в това? – Пита Акира и се засмя.

– Смятам, че е време за едно кафе! – Келли заяви.

– О! Знам едно чудесно място наблизо! Сервират най-доброто кафе на планетата. – Се обади Кортана.

Оттам те тръгнаха към кафенето "Бри". Споделяха различни истории от работното си място, Кортана обяви, че вече има приятелка, и че ще след като свършат с това разследване, те ще се оженят. Акира и Харуко са станали отлични учени и допринасят голяма част към откритията на доктор Майкъл. И всичко изглеждаше перфектно за тях. Кортана намери любов, Акира и Харуко намериха нещо, което обичат, Бен и Келли са щастливи заедно.

След като изпиха кафетата си, екипът потегли към най-близкото посолство на хората. Изпратиха в лабораторията на Майкъл, която се намираше на съседната планета "Геген". Там те намериха нещо, което не бяха виждали от дълго, дълго време. Могат още да се нарекат техните втори кожи. Своите брони. Екипът влязоха и бяха отнесени. От почти две години те не ги бяха докосвали. Броните стоят в стъклени контейнери, чакат да бъдат носени. Бен застана пред неговата "Черна Мамба". Лицето му заставаше точно на шлема на бронята си.

– Здравей, приятелю. Тук сам пак. Да те помоля за нещо. Да ме защитиш. – Си каза наум Бен.   

Келли забеляза, че нейният "Сокол" е в безупречно състояние.

– Помогни ми да ги защитя.

Кортана седи пред "Бяла Пантера" безмълвно.

– Направи ме бърза, мила. – Кортана каза под носа си.

Акира пипаше с една ръка стъклото. Неговия "Бик" изглежда готов за битка.

– Дай ми сила. – Каза Акира.

Харуко докосна с чело стъклото. "Носорог"стои и му отвръща на погледа.

– Нека да съм непоклатим. – Се помоли на бронята си.

Те бяха готови за действие.