Минаха две седмици след случилото се. Келли, Кортана, Акира и Харуко бяха погребани на родната им планета "Земя". Кортана я погребаха в Германия, Акира и Харуко в Япония, а Келли в Австрия. Капитан Армстронг, Майкъл и даже Джа присъстваха както и други  приятели и колеги. Семейството й също беше там, но нейния клонинг бе умрял отдавна, въпреки това те все пак бяха там.

Бен дойде последен. По лицето му си личеше, че не е спал нито ял от дни. Косата му е дълга и рошава както и с не обръсната брада. Погребението се състоеше на двайсет и трети декември на една красива и мека нощ. Валеше нежно сняг. Като чели да омекоти случващото се. Гробът й е навътре в гората, тя го бе пожелала така. Докато и поставяха красивия, със златна роза в центъра, ковчег има хора , които ридаят, но Бен просто гледаше, даже и не мигаше. Погледът му замъглен и тъжен. Нямаше повече сълзи в очите му. Джа го наблюдаваше внимателно. Вижда как си стиска ръцете от болка и гняв. Как леко му потрепва устната. Как едвам стой прав.

Не след дълго свърши. Всички се разотиваха, освен Бен. Още стои и гледа гроба й. Как успя да допусне това да се случи? Защо не беше по-внимателен? По-умен? Защо не можеше да предвиди това? Защо не е той в гроба, а тя? Подобни въпроси го измъчваха. Черно було бе загърнало психиката му, а в гърдите му едно студено усещане. Болка. Стоя до изгрев там. Гледайки. Като статуя неподвижен. Сложи ръката си на гроба й и мъчително изрече:

- Съжалявам.

И тръгна. Мина през старата му база преоблече се и пое към един от корабите към "Акуа". След като пристигна, се запъти към близкия бар. За негово съжаление, обаче зареди получените му "подобрения" и неговият метаболизъм е забързан, което му пречи да се напие. За негово щастие току що пристигна най-силния алкохол , които напива даже и Херелените, които тежат по петстотин килограма. Казва се "Драконов пламък". Поръча си го във възможно най-голямата чаша. Една чаша замина. От там станаха две, три четири. От чаши се превърнаха в бутилки. Той пристигна по обяд сега е късно вечер. В бара останаха само Бен, двама трима Херелени и бармана, които е човек.

- Не мислиш ли, че е време да спреш? - Бармана го пита.

Бен го изгледа с кръв в очите. Зениците му трепериха. Хвана го за врата и му отговори с най-монотонния си глас:

- Ще спра, когато искам, долно старче.

Бармана съвсем спокойно му отговори:

- Такива като теб идват всеки ден. Всички нещастни като теб, гледате все една са ви изпили душите. Вземи се стегни и хващай пътя преди да съм се обади - Но бе прекъснат от юмрука на Бен. Удара беше толкова силен, че бармана все едно е гравиран в стената. Отръска юмрука си от кръвта му, намести се на стола си и продължи да пие от тъмно червената си напитка. Останалите в бара доста бързо се разотиваха след случилото се.

- Да съм хващал пътя? - Си каза на тихо на глас вече смъртно пияния войник.

- НЯМА ДА МИ КАЗВАШ КАКВО ДА ПРАВЯ БЕ ЕЙ! - Извика на трупа.

Взе пет бутилки от алкохола от близката каса и пое по пътя си. От бара, започна да върви по пустата улица. Само лампите му правиха компания. Започна да залита след като довърши втората бутилка и се трупна на земята.

- Я ставай, бе слабак. Трябва да се приберем. Тя ни чака. - Си каза.

- А... бях забравил.... НЕЯ Я НЯМА ВЕЧЕ! ХЪХ? ИНТЕРЕСНО! ЗАЩО ЛИ СЕ ПИТАМ АЗ? - Крещейки с цял глас.

-ЗАЩОТО НЯКОЙ НЕ СИ СВЪРШИ РАБОТАТА! ХАХ! УОУ ЧУДЯ СИ КОИ ЛИ Е ТОЗИ! ХАХА! - Бяха последните му думи преди да започне да строшава най-близката кола до него. Ръцете му, като чукове мачкаха колата. Докато най-накрая от колата не се превърна в метална пихтия.

Живеещите в близките сгради се събуждаха от шума и започваха да се обаждат на полицията. Уплашени, дали те ще бъдат следващата жертва на яростната пияница, която не спира да мачка и троши всичко по пътя си. Не мина много време преди полицията да се появи. Двама младежи. Единият Херелин, а другия Аргус.

- Господине, ще ви помоля да спрете да унищожавате автомобилите моля! - Му каза полицая от рода на Аргус.

За негова зла участ, това го вбеси още повече. Започна да тича право към тях с все сили. Тича толкова бързо, че цимента под него се пропуква. Те извадиха техните пистолети с магически приспивни стрели и започнаха да го обстрелват.

- ОБАДИ СЕ ЗА ПОДКРЕПЛЕНИЕ! СЕГА!!! - Извика полицая от вида на Херелин.

Преди да стигне радиото, обаче Бен вече му скочи на гърба като гладен хищник. Хвана го за ръцете и му ги скъса и започна да го бие с тях. След като го преби със собствените му ръце реши да вкара показалеца и средния си пръст в очите му и да изтръгна горната половина от черепа му. Черепа му издаваше пукащи звуци, а полицаят може само да вика от агония. Другия полицай гледа случващото се, замразен от страх. Някак си успя да се размрази и се обади за подкрепление и точно на време преди обляният в кръв вече подобно на демон създание да се хвърли към него. Хвърли тежкото му тяло на земята без проблемно. Продължи да смазва главата му с юмруците си. В един момент той забеляза всичките стрели по тялото си. Извади четири от ръката си и ги заби в главата му.

Хвана с една си ръка долната му челюст, а с другата горната и му разпори главата на две. Всички хора, които гледаха случващото се бяха ужасени от случващото се. Да се крият ли? Да бягат ли? Какво да правят?

Зад ъгъла се появиха три бронирани коли. От тях излизаха войници, от всички раси, и заредиха оръжията си. Кървавия звяр само си изпука пръстите и започна да тича към тях. Войниците отвориха огън по него, но безуспешно. Куршумите им го улучваха, но той регенерираше раните си твърде бързо. Когато бе достатъчно близо хвана главата на първата си жертва и я стовари в земята, пръскайки я като диня. Продължи към втория чупейки автомата му в черепът му. Докато това се случва останалите не спираха до го обливат в патрони. Като чели проработи. Той падна на земята. За момент всичко затихна. Един от войниците се доближи да види отблизо. Но каквото видя не му се хареса. Бен го удари в стомаха пръскайки му вътрешностите по войниците зад него. Тръгна към следващия счупи му ръката и хвърли тялото му в една от колите. Хвана войника до него и го хвърли в близката сграда. Остана само един. Започна да се моли за живота си, безуспешно. Загубения в ярост Бен му фрасна едно кроше и главата му полетя като футболна топка. Най-накрая дойде и още един автомобил, а от него излезе Джа и започна да му крещи:

- КАКВО ПРАВИШ ПО ДЯВОЛИТЕ? НЕ ВИЖДАШ ЛИ КАКВО СИ СТОРИЛ? - Пое си дълбоко дъх и допълни:

- Време е да сложа край.

Бен само го изгледа.

От ръцете на Джа започна да излиза лилава магия. На Бен не му пукаше. Няма някаква смешна магия да го спре. Взе една от счупените врати на автомобил и го замери. Джа е бърз обаче и успя да я хване във въздуха с магията си.

- На мен не минават тези Бен. - Каза Джа.

Но той не знаеше, че Бен точно това искаше да го разсее от себе си. Докато Джа хвърляше вратата Бен се приближи опасно близко до него. Хвана го за врата и започна бавно да го души. Джа някак си успя да каже:

-СЕГА!!!

И от покрива на една от колите излезе една машина, която изстреля специална жилетка по Бен. Веднага щом тя се докосна с тялото му, тя започна да се разгръща и да покрива тялото му.

- ЩЕ ТИ ГО ВЪРНА Д - Бяха последните му думи преди жилетката му да закрие и устата.

- Точно.... на....  време... - Каза Джа докато се мъчеше да си поеме дъх. Ръцете не Бен още личейки по врата му. 

- Да го закараме в затвора. -Джа каза на сержанта.