Едва ли ще ми повярваш, ако ти кажа, че се срещнах очи в очи с живота, нали? Зная, ти си човек и това е тъй нормално за твоята същност. Съмнението е вплетено във всяко твое движение и дори прозира през погледа ти. Потъвам, щом видя очите ти и там знаеш ли какво виждам? Виждам самота, пълно безразличие, неутралност... Ти си никой, така се чувстваш и така изглеждаш. Но въпреки това искаш да си с нещо повече за всички останали и за самия себе си. Разбирам те. Знам, че няма да ми повярваш, защото си болен от това - от собствената си егоистичност и самовглъбеност. Аз въпреки всичко ще ти разкажа и за себе си, и за живота си. Думите ми трябват да ти послужат за урок, защото иначе ще си останеш ей такъв - прост и безличен. Затова седни - виж зелената шир, вдишай от красотата и спокойствието ù... и слушай...
Историята ми се изтри сама. Леко, като с гумичка, заличи спомените ми от онова спокойно детство, което преживях. Единственото, което помня сега е срещата с онази жестока реалност, която ми ...