20.08.2022 г., 8:12 ч.

 Атинската съседка 5 

  Проза » Разкази, Други
543 1 6
Произведение от няколко части « към първа част
5 мин за четене

            След няколко минути Нели се върна,настани се на стола и продължи

- Нали имаше  обща 24 часова стачка, после по отрасли и ние не пътувахме, а екипите основно чистехме из ферибота. Свършихме около обяд, прибирам се , колата му отвън, пътната врата не е заключена, по навик правя обиколка около къщата. Дочувам през отворения прозорец на спалнята женски смях и Ясенивия глас да реди разни мръсотии, а оная се залива от смях,... ох, бил му сладък като захарно петле,... след малко пак, ох топъл сладолед. Заключили вратата на къщата, ама забравили тази на верандата. Вмъкнах се тихичко, гледам ги голи, лъщящи потни, да се гъделичкат и се превиват от смях. Такаа, до тук представлението беше добро, но то свърши '' Госпожо, вас не ви познавам, обличайте се и си заминавайте, и вие сте попаднали на неподходящият човек като мен, не сте виновна, всяка жена търси мъжка ласка, омитайте се, докато не съм ви измела '' говорех  й като бясна .

И тогава изхвърлих тъмен Ясен, не само от къщи, ами и от живота си, Съжалявам за изгубените дни с него, но какво да се прави, късмет или мал шанс, ако не е едно и също...

- А аз си мислех, че бяхте истинско семейство, бракосъчетани, дето му казват, ... с няколко деца, които ще идват ваканциите - започнах несигурно

- Не, и това е най-доброто, може би от цялата история. Живеехме модерното '' на семейни начала '', аз работех и носех, той се забавкяваше. А за деца, взела съм необходимите мерки, защо ми е някаква нежелана бременност... Ох, време ми е за работа, имаш четери часа да разстовариш и качиш камиона обратно.

          Остров Крит Ираклеон...

Фериботната сирена извести пристигането. Обичайната суетня, слизане на МПС, ръководени от светещите палки на пилотите в оранжевите си костюми. Спрях камиона на кея, дойдоха  2-3  колички хладилничета, разтоварихме, натовариха кашоните, подписахме документите. С периферното си зрение видях Нели в оранжевия  костюм, прегърнала дете и жена в черно, черна забрадка, черна риза, елече, пола, черни чорапи и обувки, прегърнати и замръзнали един в друг,

- Кои са тези, приятельо - попитай уж ей така единия сладоледаджия

- А, това е пилотката от ферибота, миналата година имаше страхотна буря, никой не видял детето да пада през отворената врата на ферибота, бащата се хвърля да спасява детето, тогава се хвърля във водата  и пилотката. Успява да спаси детето, повторно се гмурка, потретва и изкарва и мъжа...Не можаха да го спасят., и винаги когато тя пътува до Крит-Ираклео им се обажда, виждат се за час и това е, Сега малкия няма баща, но има две майки.

- Ще ми продадеш ли шест сладоледа,... за тях са, да им ги подаря

- 12 евро, мой човек...

- Ето ти 15, задръж рестото, ще им ги дадеш, нали,... Аз трябва да вкарвам камиона.

            Фериботът потегли за Пирея, сирената отново  тържествено  изсвири.

Облегнат на перилата, се бях вторачил в кея, ... две черни фигурки ръкомахаха за довиждане.Човешки съдби, спасени от човек рискуващ живота си за да спаси друг живот, колцина биха го направили.Постепенно бялата пенлива диря след ферибота стопи остров Крит,

Море, вода отвсякъде, фериботът уверено пореше водната шир на път за в къщи.

След час,  ме намери  Нели със зълзи на очи

- Благодаря ти за милият жест - прошепна тя, хвана главата ми и ме целуна нежно по устните

- Нели, ти си герой,  на кея научих за твоята постъпка, само истински човек би рискувал живота си... А, ти си такъв -  шепнех в ухото й и целунах бузките и устните й

Руменина изби по лицето й, срамежливо сведе глава

- Просто инстинкт , Петър,... после се излаших. Сега съм щастлива от постъпката си и когато имаме курс до Крит- Ираклео, винаги се виждаме.   ти свърши ли работата си по разносната търговия на '' Делта' сладолед. А сега отново извинявай, трябва да работя,... до по-късно.

Чудновата жена, къде съм бил до сега, къде е била тя...

Малко преди корабната сирена да възвести наближаването на Пирея, Нели дойде, пристегната в пилотския си костюм, вятърът разроши косата ми, тя със сръчко движение оправи немирните ми къдрици, ръката й се застоя на бузата ми, щипна ме  леко

- В къщи ли се прибираш, и аз. Вннаги чувствам умора преди да акустираме в Пирея, може би финална треска, или може би мисълта, че всяка кола, всеки пасажер си отива в къщи, където някой го чака...Е,  да тръгвам, работата ме чака, и...

Продължителния сиренен звук заглуши думите й. Хванах я някак машинално за ръката и поромълвих

- Ако не си чак толкова уморена, заповядай в къщи, не живея далече

Свяляч от класа а, нали къщите ни са една до друга, колко да е далече

- С удоволствие, благодаря, умората ще почака,... ще дойда, като видя колата ти отпред, значи си в къщи. Хайде  до в къщи.

Обичайните формалности в офиса, сладкото и поздравите за света Мина, о, снимките на брадатко подредени,... такаа два дни и полувина спокойствие след пътуването.

Паркирах колата пред къщи, отворих врато прозореца към верандата, напръсках  плочките с вода за свежест, застелих масата, възглавнички по столовете и дивана, светло е за декоративна свещ, но я сложих, във вазичка  клонче от маслина и две разцъфнал портокал. Любимите хапки тиропита в печката,... и зачаках

Трак, трак, трак, зачаткаха токчета по тротоара, вратата се отвори.

Нели, на обувки с висок ток, бледо лилава рокля до коляното,... дали е от шаяк, ти пък шаек,  нали е зимен плат от къде го измисли, текстилен разбирачо, усмихвах се над мислите си за роклята,..няма значение материята, важното бе, че подхожда на тялото й, с високо вдигнато деколте и кехлибарен гердан, все пак виждах жена в рокля...

Носеше тортички под похлупак, обичайните възклицания, приветствия

- Чудна си в тази рокля, истинска жена - направих комплимента

- Ами то от носене на панталони, забравихме за рокли и поли - смееше се тя- Даже не знам как да седна с рокля, да кръстосам ли крака, да ги растворя  ли, ето за това с панталон е по-удобно, сядаш където и както искаш.

- И тук е така, сядай както ти е удобно - хайде пак съм дървен философ - Разликата е само, че с рокля виждаш всичко наяве, а с панталон се иска по-вече въображение

           Пийвахме метакса, бодвахме тортичка...

 

 

следва

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??