Здрастиии! Мога да започна да ви заливам с всевъзможни истории, разказващи за неизмеримата ми каръщина и глупост, но реших първо да ви запозная малко със скромната ми личност, започвайки от ранна детска възраст. Нашите искали момиченце, даже две. Е, имат ги. Сестрата по-наподобява женско или поне се опитва, сиреч полага няк‘ви грижи да изглежда и ухае човешки. Аз…Понякога.
Още като съм се родила съм изкарала акъла на половината санитарки в болницата. Мама и до днес е изумена как може от нея да излезе толкова ужасно нещо, ама к‘во да прави, приела си ме е - маймун , не маймун - неин съм си. Не стига, че горката жена се е мъчила да ме изкара от себе си има няма 10 часа, ами и накрая излиза нещо приличащо на смеска между павианска задница и анорексичен шарпей. Естествено бабите във възторг: ,,Ух на баба най-хубавото детенце“. Като се гледам на снимки ми става ясно, че или много хубаво лъжат тия жени или не са им улучили диоптъра в оптиката. То единственото по което ми се е различавало лиц ...