Автомат

Късна есен. Листата падаха като ранени войници и скоро дърветата останаха без армии – философски поетично се вглъбяваше в природната картина Радон и продължаваше да обобщава приключените случаи. Пишещата машина тракаше, като заводски стан. Шумяха канцеларски листи. Колега от неговата бригада отвори вратата на стаята му.

-         Радо, ще берем ядове. Откраднали са автомат от пост в поделението в Камарци.

-         Това грабеж ли е, или кражба? Нали има часови? – възмути се Радон.

-         Има, няма, ще трябва да проверим всичко – натърти Веско.

-         Тръгваме до 10-15 минути аз, ти и Иван.

Тримата отидоха в поделението. Гори тилилейски, усойни места, гъсти храсталаци и високи разклонени дървета, като в приказките на братя Грим – спомни си за Хензел и Гретел инспекторът.

От разпитите на караула тримата установиха, че изчезналия автомат е  бил „оборотен”, просто се давал от ръка на ръка между часовите. При смените го оставяли подпрян на едно дърво в пост № 2. Часовите се сменяли без разводач. Явно човекът е вътрешен, защото е знаел за тази порочна практика на караула – сглобяваше пъзела Радо.

На втория ден изпратиха Веско и Иван в Пирдопско да разследват извършена кражба на около 300 кг мед от тамошното поделение. Радон остана сам със своята версия, че оръжието е откраднато с цел отмъщение – убийство. Началникът Пенев даже направи изказване, че версията е много зловеща и едва ли е най-вярна и правдоподобна.

Военният полицай отиде при командира на поделението и се позаинтересува за всички военнослужещи, които са били откомандировани, уволнени, нарушители на военната дисциплина и такива избягали от поделението. След като докладва, командирът накрая приключи.

-         Господин капитан, вчера към 17 и 30 часа в поделението се прибра един войник с родителите си в поделението. Беше се отклонил от военна служба два-три дни. Едва ли представлява интерес за вас, освен отклонението.

-         Напротив, искам веднага да доведете войника при мен. Искам да поговоря с него – настоя Радон.

-         Разбрах, но според мен не е замесен в кражбата. Той е толкова тих и скромен – застъпи се командирът.

Тихите води са и дълбоки - знаеше Радон. На пръв поглед командирът беше прав. В стаята влезе едно слабичко, нисичко и омърлушено войниче със сведен поглед.

-         Заповядай, войнико! Сядай! Искаш ли кафе, чай, цигара – запита загрижено Радо.

-         Едно кафе, ако може! Цигари имам – страхливо отговори момчето.

Радон подробно го разпита, като методично задаваше скрити въпроси по издигнатата версия. Силно му направи впечатление, че войникът беше подготвен за обичайните полицейски въпроси и отговаряше като началник гара – точно по минути къде е бил и какво е правил, в колко е тръгнал и в колко е пристигнал.

Значи си се подготвил – заостри вниманието си Радон.

Военният полицай много обичаше неочакваните въпроси и реши да рискува.

-         Вярно ли е, че си искал да се върнеш по-рано в поделението, но в последния момент си се отказал?

-         Вие откъде знаете – попита стреснато войника.

-         Видяли са те в края на гората в близост до оградата на поделението – невъзмутимо продължи като професионален лъжец Радо. Не си мисли, че само ти бягаш от това поделение. В селото засякохме и други войници-бегълци – инспекторът знаеше, че войникът не може веднага да провери.

-         Да, вярно е. Отказах се – влезе в заложения капан момчето. Реших да не бързам. Свободата е хубаво нещо все пак.

Радон усети, че може би това беше неговият човек. Една искрица, макар и малка, просветна в гората на Хензел и Гретел. Продължи да разговаря с беглеца за причините за бягството му, като цяло за атмосферата в поделението, за извращения, длъжностни лица, приятели  и неприятели. Войникът се отпусна и разказа, че имал пречки със старшината си на рота, който го бройкал за „черна овца”. Постоянно му възлагал извънредна работа, не го пускал в отпуск и често го псувал на майка.

Тази обстановка влизаше успешно във версията и Радон взе решение да разкаже на войника действителен случай, по който е работил с колегите си от Сливен, като вкара други мотиви, различни от тези на тогава разобличения извършител. Военният полицай започна да разказва.

-         Момче, ще ти разкажа един случай. Слушай внимателно и не искам да ме прекъсваш.

-         Един войник открадна два пистолета от една оръжейна и след като поработихме здраво, ги подхвърли. И тогава му викам – Гоше, защо открадна пистолетите? Войникът ми разказа, че имал ново гадже, което му дошло на свиждане в поделението. Била със свободно поведение и така омаяла старшината на войника, че преспала с него. Войникът разбрал и решил да си отмъсти – ловко вкара другите мотиви на извършителя Радо. Реално, Гошето ги беше откраднал, за да извършва грабежи със свой приятел от криминалния контингент.

-         И защо два пистолета, а не един е откраднал? – изненадващо попита беглецът.

-         За да му е гадно на фатмака  – едва успя да се спаси Радо. За малко да се издъни, добре че се овладя и естествено му отговори.

-         Така, ще ти задам последен въпрос и ще чакам отговор след двайсетина минути – безкомпромисно заяви Радон.

-         Искам да ми отговориш защо открадна автомата? Само това искам да зная – и излезе от стаята.

Точно след двадесет минути Радо влезе отново в стаята и погледна пронизващо аскера.

-         Е, слушам те. Войникът преглъщаше истината и внезапно я изстреля срещу военното ченге.

-         Откраднах автомата, за да убия тъпия старшина. Не може той да псува моята мила майчица! Всичко друго бих простил, но не и това!

Войникът разказа как след поредната псувня  побеснял и избягал от поделението. После решил да се върне още на втория ден и да открадне оръжието. Издебнал часовия, взел автомата и се качил на едно дърво. Два часа гледал как  караулът търси оръжието. След това  го укрил в един сеновал на бившо текезесе, където и пренощувал. Понеже автоматът бил без пълнител и нямал патрони, решил да се предаде. За да омилостиви командира, довел и родителите си. Смятал да си набави патрони, когато отиде с взвода си на стрелби.

Радо слушаше внимателно и  не го прекъсна нито веднъж, за да разбере подробно истинските мотиви на момчето, защото не винаги извършителите ги споменаваха в самопризнанията си.

След като приключи случая, Радо извика старшината и  с ненавист му изкрещя.

-         Спасих ти живота! Но хубаво ме разбери! Най-святото нещо за един човек е родната му майка, а ти вече си я поругал!

В края на деня групата от Пирдопско се завърна в поделението.

- Хайде да си ходим! И в двата случая все още удряме на камък – изцепи се Веско.

- Напротив, първият случай е решен – бавно и уморено изговори Радо.

- Виж в сака, но не пипай автомата с голи ръце!

- Я, не се бъзикай! Не ми е до шеги! – докачи се Веско.

Разтвори сака с треперещи ръце и се втрещи.

-         Вярно бе! Истина е. Звънна на Пенев.

-         Шефе, изкарахме автомата – окичи се с лаври Веско.

Радон се усмихна вяло и нищо не каза, само мислено се удиви от колегата – брей, тази ларва се отрупа с лаври! Взе сака и тримата тръгнаха към отдела. Пенев беше обещал на Веско да ги почерпи с уиски за награда.