Автомат
Късна есен. Листата падаха като ранени войници и скоро дърветата останаха без армии – философски поетично се вглъбяваше в природната картина Радон и продължаваше да обобщава приключените случаи. Пишещата машина тракаше, като заводски стан. Шумяха канцеларски листи. Колега от неговата бригада отвори вратата на стаята му.
- Радо, ще берем ядове. Откраднали са автомат от пост в поделението в Камарци.
- Това грабеж ли е, или кражба? Нали има часови? – възмути се Радон.
- Има, няма, ще трябва да проверим всичко – натърти Веско.
- Тръгваме до 10-15 минути аз, ти и Иван.
Тримата отидоха в поделението. Гори тилилейски, усойни места, гъсти храсталаци и високи разклонени дървета, като в приказките на братя Грим – спомни си за Хензел и Гретел инспекторът.
От разпитите на караула тримата установиха, че изчезналия автомат е бил „оборотен”, просто се давал от ръка на ръка между часовите. При смените го оставяли подпрян на едно дърво в пост № 2. Часовите се сменяли без разводач. Явно човекът е вътрешен, защото е знаел за тази порочна практика на караула – сглобяваше пъзела Радо.
На втория ден изпратиха Веско и Иван в Пирдопско да разследват извършена кражба на около 300 кг мед от тамошното поделение. Радон остана сам със своята версия, че оръжието е откраднато с цел отмъщение – убийство. Началникът Пенев даже направи изказване, че версията е много зловеща и едва ли е най-вярна и правдоподобна.
Военният полицай отиде при командира на поделението и се позаинтересува за всички военнослужещи, които са били откомандировани, уволнени, нарушители на военната дисциплина и такива избягали от поделението. След като докладва, командирът накрая приключи.
- Господин капитан, вчера към 17 и 30 часа в поделението се прибра един войник с родителите си в поделението. Беше се отклонил от военна служба два-три дни. Едва ли представлява интерес за вас, освен отклонението.
- Напротив, искам веднага да доведете войника при мен. Искам да поговоря с него – настоя Радон.
- Разбрах, но според мен не е замесен в кражбата. Той е толкова тих и скромен – застъпи се командирът.
Тихите води са и дълбоки - знаеше Радон. На пръв поглед командирът беше прав. В стаята влезе едно слабичко, нисичко и омърлушено войниче със сведен поглед.
- Заповядай, войнико! Сядай! Искаш ли кафе, чай, цигара – запита загрижено Радо.
- Едно кафе, ако може! Цигари имам – страхливо отговори момчето.
Радон подробно го разпита, като методично задаваше скрити въпроси по издигнатата версия. Силно му направи впечатление, че войникът беше подготвен за обичайните полицейски въпроси и отговаряше като началник гара – точно по минути къде е бил и какво е правил, в колко е тръгнал и в колко е пристигнал.
Значи си се подготвил – заостри вниманието си Радон.
Военният полицай много обичаше неочакваните въпроси и реши да рискува.
- Вярно ли е, че си искал да се върнеш по-рано в поделението, но в последния момент си се отказал?
- Вие откъде знаете – попита стреснато войника.
- Видяли са те в края на гората в близост до оградата на поделението – невъзмутимо продължи като професионален лъжец Радо. Не си мисли, че само ти бягаш от това поделение. В селото засякохме и други войници-бегълци – инспекторът знаеше, че войникът не може веднага да провери.
- Да, вярно е. Отказах се – влезе в заложения капан момчето. Реших да не бързам. Свободата е хубаво нещо все пак.
Радон усети, че може би това беше неговият човек. Една искрица, макар и малка, просветна в гората на Хензел и Гретел. Продължи да разговаря с беглеца за причините за бягството му, като цяло за атмосферата в поделението, за извращения, длъжностни лица, приятели и неприятели. Войникът се отпусна и разказа, че имал пречки със старшината си на рота, който го бройкал за „черна овца”. Постоянно му възлагал извънредна работа, не го пускал в отпуск и често го псувал на майка.
Тази обстановка влизаше успешно във версията и Радон взе решение да разкаже на войника действителен случай, по който е работил с колегите си от Сливен, като вкара други мотиви, различни от тези на тогава разобличения извършител. Военният полицай започна да разказва.
- Момче, ще ти разкажа един случай. Слушай внимателно и не искам да ме прекъсваш.
- Един войник открадна два пистолета от една оръжейна и след като поработихме здраво, ги подхвърли. И тогава му викам – Гоше, защо открадна пистолетите? Войникът ми разказа, че имал ново гадже, което му дошло на свиждане в поделението. Била със свободно поведение и така омаяла старшината на войника, че преспала с него. Войникът разбрал и решил да си отмъсти – ловко вкара другите мотиви на извършителя Радо. Реално, Гошето ги беше откраднал, за да извършва грабежи със свой приятел от криминалния контингент.
- И защо два пистолета, а не един е откраднал? – изненадващо попита беглецът.
- За да му е гадно на фатмака – едва успя да се спаси Радо. За малко да се издъни, добре че се овладя и естествено му отговори.
- Така, ще ти задам последен въпрос и ще чакам отговор след двайсетина минути – безкомпромисно заяви Радон.
- Искам да ми отговориш защо открадна автомата? Само това искам да зная – и излезе от стаята.
Точно след двадесет минути Радо влезе отново в стаята и погледна пронизващо аскера.
- Е, слушам те. Войникът преглъщаше истината и внезапно я изстреля срещу военното ченге.
- Откраднах автомата, за да убия тъпия старшина. Не може той да псува моята мила майчица! Всичко друго бих простил, но не и това!
Войникът разказа как след поредната псувня побеснял и избягал от поделението. После решил да се върне още на втория ден и да открадне оръжието. Издебнал часовия, взел автомата и се качил на едно дърво. Два часа гледал как караулът търси оръжието. След това го укрил в един сеновал на бившо текезесе, където и пренощувал. Понеже автоматът бил без пълнител и нямал патрони, решил да се предаде. За да омилостиви командира, довел и родителите си. Смятал да си набави патрони, когато отиде с взвода си на стрелби.
Радо слушаше внимателно и не го прекъсна нито веднъж, за да разбере подробно истинските мотиви на момчето, защото не винаги извършителите ги споменаваха в самопризнанията си.
След като приключи случая, Радо извика старшината и с ненавист му изкрещя.
- Спасих ти живота! Но хубаво ме разбери! Най-святото нещо за един човек е родната му майка, а ти вече си я поругал!
В края на деня групата от Пирдопско се завърна в поделението.
- Хайде да си ходим! И в двата случая все още удряме на камък – изцепи се Веско.
- Напротив, първият случай е решен – бавно и уморено изговори Радо.
- Виж в сака, но не пипай автомата с голи ръце!
- Я, не се бъзикай! Не ми е до шеги! – докачи се Веско.
Разтвори сака с треперещи ръце и се втрещи.
- Вярно бе! Истина е. Звънна на Пенев.
- Шефе, изкарахме автомата – окичи се с лаври Веско.
Радон се усмихна вяло и нищо не каза, само мислено се удиви от колегата – брей, тази ларва се отрупа с лаври! Взе сака и тримата тръгнаха към отдела. Пенев беше обещал на Веско да ги почерпи с уиски за награда.
© Венцислав Все права защищены