21.07.2010 г., 15:46 ч.

Aз. 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
803 0 1
2 мин за четене

Аз. 
Тази, която може най-вече да вярва. Тази, влюбената в залеза. Онази вечно отнесената. 
Аз. Която обожава свещи. Която трудно ги пали сама. Която я е страх от високото. И стремяща се именно натам. 
Аз. Тази, която рядко показваше възхищение. Гордата. Жалката, която обичаше. Силната, която разбираше. Непоносимата разсеяна личност. Сменящата настроения. 
Аз. Залезът. Момичето с хилядите спомени в шкафчето. И безразличието към миналото. Променената. Същата. 
Аз. Често спираща действието. Тази, при която само декорът е един и същ. Вечно помнещата изражения. Рядко знаеща репликите си. 
Аз. Аз от другата страна. Аз вътре в себе си. Аз. Безкрайно обичащата. Аз. Страхуваща се единствено от страха. 
Аз, която признава слабостта си само пред себе си. Аз безсмъртната. Аз. Нестандартното момиче или наивната глупачка. 
Аз, не знам. Но мога. Вярвам. Страхувам се. Губя. И отново вярвам. 
Аз. Която имам цел. Аз, която обожавам Куелю. Аз. Мечтаеща да види залеза в испанското небе. Настръхваща при звука на една китара. Търсеща страст. Откровена, когато желае. Истинска само когато се довери. 
Аз лъганата. Лъжещата. И мразаща лъжите. Аз. Трудно губещата и недоволна ако печалбата е лесна. 
Аз, притежаваща белези останали от времето. Лекуваща се с вяра. И ходеща по стръмните пътеки, защото там гледките са най-красиви. 
Аз. Театъра. Аз. Ролите. Думите. 
Несериозната, безотговорната. Единствената. Поредната. И вечната. 
Аз. Червеното вино, зелените очи и бялата роза. 
Аз плача докато се смея. Аз късам себе си и давам най-ценното. Аз обичам само когато ми дадат малкото, от което имам нужда. Аз. Аз си противореча. Защото и аз... съм объркана. 
Аз сама. Аз с мопса зад вратата. Аз, бягаща в коридора по чорапи. Аз, единствено с него. 
Аз, вечно открилата. Аз грешната. Неосъзнатата. Превзетата. И глупавата. 
Аз, в чиято стая има китара, тарамбуки, перкуси, флейти, хиляди снимки, недочетени смачкани книги и плюшени играчки. Тази, която никога не ги забелязва. Тази, чиято стая е там, където е той и чието легло е само това, в което той спи. 
Аз, чиято любим цвят е онзи, който няма име. А аз го наричам „прасковен”. Това е МОЯТ цвят. 
Аз, тази която най-много обича вкъщи, а никога не стои там. Тази, която трябва да се научи, че не във всяка пиеса може да е Мария или Злата. 
Аз. Родена и отраснала под Алпите. Аз, живееща под Балкана. Тази с двойното гражданство. Тази, която не е сигурна къде е домът ù. 
Аз. Която като малка се скиташе с една пръчка и едно куче в горите. Безстрашна. 
Аз. Която не може да се насити. 
Аз. Критичната. Лошата. Егоистката. Импулсивната. Нервната. 
Аз, тази, която не може да яде сама. 
Аз. С „правата на детето” в чантата. 
Неразделна част от сънищата, съдбата и скритите знаци. 
Всеотдайната. 
Аз, която малко преди да срещна него, открих коя съм. 
Аз. За вас - ТЯ. 
За него - Моята. 
Аз. Поредната различна, единствена личност. Аз...

© Вики Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??