viky8
21 резултата
14.04.2012 Дъжд
Кафяво настроение.
Кафява дълга ленена пола.
Скъсани гуменки.
Съзнание - на парчета. ...
Кафяво настроение.
Кафява дълга ленена пола.
Скъсани гуменки.
Съзнание - на парчета. ...
503
Думата "успех" присъства в речника на всеки буден индивид, още от магията на първите му седем години.
Тогава образователните врати се отварят, поглъщайки ни със всичка сила. Бавно се превръщаме в нечии възпитаници и си набиваме в разума, че трябва да постигнем всичко, което другите искат от нас.
Раз ...
Тогава образователните врати се отварят, поглъщайки ни със всичка сила. Бавно се превръщаме в нечии възпитаници и си набиваме в разума, че трябва да постигнем всичко, което другите искат от нас.
Раз ...
1121
1
Само малки букви имам в речника си. Твърде малки, за да изпиша думите си. Хората са безлични. Имат твърде скромни лица, за да показват емоциите си. И това ме убива. Съдбата ми е една и е безгранично непозната. Притежавам лъжливи истини, които не ми позволяват да разкажа историята си. Но съществуват ...
925
1
Ти си блъскай. Не ми пречиш. Счупи гардероба, лампата, а после и телевизора. Аз просто ще те наблюдавам. Ти си блъскай. Не ме е страх от силата ти, защото е способна да се насочи навсякъде, но не и към мен. Блъскай. Разбий думите, които си разказахме под секрет и ги разпръсни из цялата стая, целия а ...
1354
Истини, покрити от песъчинки, остават там. Но не биват забравени.
Мечти от сусамени пилешки хапки остават в чинийката, но никой никога няма да ги отмие.
Метеоритен дъжд над морето се оглежда в очите и сбъдва желания.
Масло за почерняване изтрива грозната белота от кожата ни и оставя след себе си за ...
Мечти от сусамени пилешки хапки остават в чинийката, но никой никога няма да ги отмие.
Метеоритен дъжд над морето се оглежда в очите и сбъдва желания.
Масло за почерняване изтрива грозната белота от кожата ни и оставя след себе си за ...
899
4
Съществува една реалност, в която е позволено да си объркан. Настъпва понякога, когато истинската е прекалено тясна за да разпръснеш разочарованието си. Там момичето влюбено в залеза, се превръща в лед. И когато сълзите му потекат, нищо не се топи. Там няма никой. Само фасове и лунна светлина. Там н ...
959
2
Човек често се сеща за миналото. Но не за хората от миналото. А за себе си в миналото. За какво е бил, за промените които времето е нанесло върху лицето му, за малки бръчици щастие и белези от сълзи по бузите.
Понякога се връщам в любимото си минало. Когато бях на 7 и светът беше мой.
Всичко свято м ...
Понякога се връщам в любимото си минало. Когато бях на 7 и светът беше мой.
Всичко свято м ...
779
Температурата на тялото ми бе ужасяващо висока. Бе най-горещата лятна вечер, а аз имах хиляди причини да горя. Намирах се под звездите, с топяща се пластмасова чаша, пълна с евтино червено вино. От другата страна дланта ми бе обгърната от ръката на тяло, в чиято плът се криеше част от мен. Хиляди не ...
777
Често просто искам да хвана времето и да сбъдна всеки детайл от мечтите ти. Но така би се изгубила тръпката от това да го направим заедно. Понякога си мечтая да хвана китарата ти и да изсвиря всичко, на което си ме научил, толкова перфектно, че да те разплача - така, както ти го правиш. Но тогава би ...
769
2
Седнала бе на бара, за да отдъхне. Това място ù беше до болка познато. Години наред бе споделяла с прашната обстановка и смях, и сълзи, бе отваряла страници, бе прелиствала, бе затваряла хиляди житейски книги. Там, на онзи стол. Всяка самотна вечер. Носеше със себе си червило, копринена рокля и... с ...
877
5
Мислех, че съм първата която тръгва боса по чакъла. Тогава видях зад себе си захвърлени джапанки.
Исках да си събера цял плик череши от най-високото дърво, качих се и почти не бяха останали.
Продължих разходката си в пясъка и край морето чайка ловеше риба, помислих, че само аз виждам това. Докато не ...
Исках да си събера цял плик череши от най-високото дърво, качих се и почти не бяха останали.
Продължих разходката си в пясъка и край морето чайка ловеше риба, помислих, че само аз виждам това. Докато не ...
1110
5
Валеше, а на тях сякаш не им правеше впечатление. Две жени. Майка и дъщеря. Потънали в красотата на две различни епохи. Притежаваха нужната мъдрост, непокътната невинност... и близост. Eдна последна надежда, за разгадаването на неразгадаемото...
- Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе ...
- Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе ...
799
1
Всеки със своята история, своите мисли, своите загуби, победи, открития. Всеки борещ се свободeн електрон в рамките на една безкрайна вселена, чиято същност никой не е осъзнал. Загубени, открити, преродени.
Иде ми да раздера илюзията наречена небе с писък, за да може и утрото да ме чуе. Но съм няма, ...
Иде ми да раздера илюзията наречена небе с писък, за да може и утрото да ме чуе. Но съм няма, ...
1121
„Отнесени от вихъра на ежедневието си, разсеяни от проблемите, повлияни от околните...
Забравихме да живеем. Забравихме за близостта, а уж всеки от нас я търси. Изгърбихме себе си, правото си да обичаме и да правим това, което искаме да правим. Разнищихме за миг мечтите си, за да използваме въображе ...
Забравихме да живеем. Забравихме за близостта, а уж всеки от нас я търси. Изгърбихме себе си, правото си да обичаме и да правим това, което искаме да правим. Разнищихме за миг мечтите си, за да използваме въображе ...
1348
2
От порите на ръцете ми изтича страх.
В мозъка ми бушуват мисли, отговори на реторични въпроси, които главата ми сама си задава.
Реториката в реалността не съществува. Сигурността вече не e нищо актуално от времената на праисторията. Затова оттогава всички имаме навика само да се залъгваме... Или пон ...
В мозъка ми бушуват мисли, отговори на реторични въпроси, които главата ми сама си задава.
Реториката в реалността не съществува. Сигурността вече не e нищо актуално от времената на праисторията. Затова оттогава всички имаме навика само да се залъгваме... Или пон ...
690
1
Тихо свири джаз. Ноти танцуват на повърхността на локвите. Тоналности, потопени в кал, се разливат и полепват по всичко наоколо. Там, на ъгъла, до онази тухлена сграда един мъж свири своя тъжен джаз. Акомпаниран само от лъч лунна светлина и ръмящи дъждовни сълзи.
Саксофонът се извива като пластично ...
Саксофонът се извива като пластично ...
581
Аз.
Тази, която може най-вече да вярва. Тази, влюбената в залеза. Онази вечно отнесената.
Аз. Която обожава свещи. Която трудно ги пали сама. Която я е страх от високото. И стремяща се именно натам.
Аз. Тази, която рядко показваше възхищение. Гордата. Жалката, която обичаше. Силната, която разбираше ...
Тази, която може най-вече да вярва. Тази, влюбената в залеза. Онази вечно отнесената.
Аз. Която обожава свещи. Която трудно ги пали сама. Която я е страх от високото. И стремяща се именно натам.
Аз. Тази, която рядко показваше възхищение. Гордата. Жалката, която обичаше. Силната, която разбираше ...
778
1
Пустотата на плажа,тази красива пустош. Сиянията на огъня,тези горещи вопли. Не съм сигурна къде се разгръщат мислите ми. Не вярвам, че има граница, която да спре въображението ми. Сама съм. Обградена от четири стени, започнали да водят записки за живота в тях още преди десетки години. Усещам ухание ...
1484
5
Така ми каза ти. Думите ти сякaш успяват да продупчат бронираното ми съзнание. Не е защото ми липсваш. Не ми липсваш... или поне така си повтарям. Осъзнавам, че от теб остана само това. Спомени и думи.
Намразих те. Не можах да излъжа отново. Разкрих се. Пред теб бях отворена книга, а ти обичаше да ч ...
Намразих те. Не можах да излъжа отново. Разкрих се. Пред теб бях отворена книга, а ти обичаше да ч ...
2618
2
Влезе в залата. Всички сякаш точно нея очакваха. Уплаши се. Страшно е да знаеш, че всички очакват най-доброто oт теб. Но страхът отмина, когато пристъпи към сцената. Тя усещаше сигурност само и единствено там. В онзи прашен стар театър тя виждаше бъдещето си, мечтите. Виждаше себе си. Спря преди да ...
690
1
Днес отново минах оттам и надникнах с надежда да те видя.
Да, знам. Ако те видя, няма да е така, както всеки път си го представях. Сърцето ми сигурно щеше се пръсне. Краката ми щяха да откажат.
Вместо теб, видях празната улица. Хиляди пъти съм минавала оттам. Тя водеше към дома ти. Помня как излизах ...
Да, знам. Ако те видя, няма да е така, както всеки път си го представях. Сърцето ми сигурно щеше се пръсне. Краката ми щяха да откажат.
Вместо теб, видях празната улица. Хиляди пъти съм минавала оттам. Тя водеше към дома ти. Помня как излизах ...
950
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
