Аз бях едно весело и вечно усмихнато момиче,
момиче без грижи и тревоги...
Животът ми беше по-простичък, обичах и получавах обич...
Но това беше много отдавна... Аз БЯХ такава...
Всеки се чуди защо усмивката ми никога не слиза от лицето ми,
ами това е маска...
Всъщност не съм толкова щастлива, колкото изглеждам.
Преди живях за останалите, за да бъдат те добре...
сега съм една егоистична кучка без душа...
Животът ми изгуби смисъла си, крещя за помощ, но никой не ме чува...
Преди време тръгнах с едно момче... в началото всичко вървеше, както
казват, по мед и масло... аз го обикнах и сега осъзнавам, че не мога да живея без него!
Много неща се случиха между нас, много път извървяхме заедно...
И както се досещате, единият оплете конците и всичко рухна....
Всъщност това бях аз!
Аз обърках всичко, нараних го ужасно без той да го заслужава...
Много пъти се разделяхме и събирахме... сега не сме заедно и усещам,
че нещо в мен умира... той е всичко за мен!
Колкото и грешки да допусках, той винаги се връщаше, готов да ми даде
поредния шанс...
Знам, че ме обича... а може би вече от тази обич не е останало нищо...
И се връщаме пак на описанието ми... сега аз не съм онова усмихнато и
лъчезарно момиче... и то няма да се покаже вече до мига, в който ТОЙ не се
върне при мен... готов за "поредния шанс"...
Сега искам да бъда отново щастлива, да преоткривам любовта отново и отново,
но през онези очи... Приятелите са единственият стимул да продължавам напред,
но има още едно нещо, което искам може би по-силно и това е ТИ да си пак до мен...
Обичам те!