Аз бях едно весело и вечно усмихнато момиче,
момиче без грижи и тревоги...
Животът ми беше по-простичък, обичах и получавах обич...
Но това беше много отдавна... Аз БЯХ такава...
Всеки се чуди защо усмивката ми никога не слиза от лицето ми,
ами това е маска...
Всъщност не съм толкова щастлива, колкото изглеждам.
Преди живях за останалите, за да бъдат те добре...
сега съм една егоистична кучка без душа...
Животът ми изгуби смисъла си, крещя за помощ, но никой не ме чува...
Преди време тръгнах с едно момче... в началото всичко вървеше, както
казват, по мед и масло... аз го обикнах и сега осъзнавам, че не мога да живея без него! ...