Аз, днес
Чудя се. Чудя се, ядосан ли съм тази вечер, та да псувам? Тъжен ли, та да плача? . Или пък романтичен?...
Реших! Ядосан съм! Мамка му – тоя път ме ядосаха! Майната му на всичко и всички. Майната ви! Майната ми и на мен! Ха, искате да удряте ли!? Да ме съборите, търкаляте с ритници из калта?... Давайте ваш'та мама... Ето ям, ям пръст с кръв от носа си. Ето, поглъщам я. Ето. Бийте, бийте още. Като си тръгнете обаче ще стана. Ще стана и ще оближа подутите си, разкървавени устни. И ще се засмея мамка ви! Ще се засмея...
Не, изглежда съм просто тъжен. И май сърцето ми просто плаче. Плаче за изпуснати мигове, за разпилени мечти. Чувствам тъгата като снега навън. Като снега стелещ се и стопяван от сълзите ми. Но вали. Вали силно. А сълзите ми малко, по малко се изстудяват. После замръзват,..но продължавам да плача. Плача, защото сърцето ми кърви. Но сълзите пак замръзват. Замръзват като два огромни сталактита и залепят миглите ми. И затварят очите ми. И съм сляп. Вече съм сляп. И вървя сляп, напосоки през снежната пустош. Вървя, а снегът засипва следите ми. Вече никой няма да може да ме открие сляп и загубен сред бялата пустош.
Не съм тъжен. Май съм просто романтичен, защото в къщи е топло. Звучи музика. Звучи Жо Десен – „Ако ти не съществуваш, защо да съществувам аз”. И мечтая. Мечтая да съществуваш. Да съществуваш някъде там, в някой град. Да ме виждаш в сънищата си, както аз теб. Мечтая да те прегърна през кръста. Да те целуна по устните и да отпрашим към летището, за да пием кафе и ядем кроасани в кафенето „Трите гълъба”. Да се смеем и да се къпем в дъжда от радостните ни сълзи. И да танцуваме...
Не съм!
И романтичен не съм!
И тъжен не съм!
Ядосан? Не!
Сам съм!
© Павел Стефанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много хубаво казано! Това ще го запомня! Благодаря ти!
-
Според будизма хората са нещастни защото си пожелават неосъществими неща, а твоята не е такава следователно ти не си нещастен а нетърпелив всичко идва с времето си без дори да го търсиш.Само внимавай, че човек бързо свиква с хубавите неща и понякога решава че няма нужда от тях.
-
Мерси! Казват че успеха идвал при тези които го търсят! Знам ли!
-
Ами ... аз често пиша шестици, когато оценявам, затова незная как да ти покажа, че много харесах това и то е доста по-различно от другите неща, които обикновено чета. Не съм сигурна, но някак искам да те уверя, че тя някъде в някой град съществува и хапе устните си, гадае името ти и даже ти се сърди, че все още не сте заедно. Желая ти успех.
-
Понякога е нужно да оставаме сами със себе си - дори само да разберем дали сме ядосани за нещо, огорчени от някого или просто тъжни... Аз ценя тези мигове на самота, дори понякога ги търся съвсем съзнателно - просто така, за да остана насаме с мислите и чувствата си, да ги избистря в съзнанието си.
Силно е това, което си написал. И много, много ми хареса. Пожелавам самотата ти да продължи само толкова, колкото на теб ти се иска.
-
Дори и тогава не можеш да бъдеш съвсем сам. Дори затворен между четири стени и търсещ себе си, никога не можеш да си абсолютно сам!
-
Звученето не трябва да се приема само минорно въпреки че звучи така. Има една мисъл, че проблемите на човечестовто се дължат на това, че човек се страхува да остане насаме със себе си. Понякога е добре да си сам. Така се опитваш да съберш мислите си и да поемеш дъх...
-
Не си сам...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
