Аз и най-добрият ми приятел
Искам да ви разкажа за най-добрия си приятел.
Ставам сутрин и както обикновено го заварвам да дреме на масичката. Гледам да не го будя, поне докато не си направя кафето. Но когато седна с димящата чаша ароматно кафе, той се събужда. Малко е тромав, но сигурно е от годините. Докато се разсъни, аз съм преполовила чашата и първата цигара. Понякога е сърдит, по-рядко е добродушен, но тъй като е добър, веднага се включва в разговора. Уведомява ме какво се е случило, докато съм спала. Кой какво е казал, кой какво е написал, какви са последните новини, а понякога ме изненадва и с дневния хороскоп. Такъв си е той, старичък, но голям добродушко. Аз също се грижа за него. Водя го всяка година на профилактични прегледи. Почиствам го, когато се омаца, и рядко му се сърдя.
Прилежно го завивам, когато тръгна на работа или по други задачи. Никога не ми се е сърдел, че го оставям с часове сам. Мисля си дори, че май тайничко е доволен да поспива повече, докато ме няма. Не прави бели. Е, понякога го хващат вируси, но вече му свикнах и бързо го лекувам.
Когато се прибера, едва-едва отваря едно оче и поглежда като таралежко. Дали ще му обърна внимание. Но това е само поза и наша си игра. Той знае, че първо на него обръщам внимание, после на плъхчо. Добре че не ревнува от плъхчо, защото плъхчо много обича да го дразни и да щъка по него. Но той не се сърди.
Когато тръгна на път, винаги го взимам със себе си. Купила съм му хубава и топла дрешка, че на вилата е студено, да не мръзне душицата ми. И знам, че и на него му е хубаво да е с мен. Е, случва се да се поразсърди, но какво да правя – от годинките му е. Щом е приятел – ще търпя. Така както той ме търпи, когато съм нервна или му викам. Мълчи си и ме чака да ми мине, а веднага след това ще ми покаже някоя смешка или весела случка – да ме разсее. Това е истинският приятел. И аз много го ценя.
А най-хубавите и приятните ни часове са вечер, когато сме сами заедно. Аз сама, той сам – само двамата. В нашия си свят, където се чувстваме най-добре. Където се разбираме най-добре. Ако нещо е настинал – на мен се оплаква. Ако съм тъжна – само с него споделям.
Ценя всеки миг, когато сме заедно. Той е единственият, с когото споделям всичко. И знам, че никога няма да ме предаде. Дано само да ми е жив и здрав още дълги години. Защото и аз няма да го предам. Ще се грижа за него, колкото и да остарее. Приятел не се заменя лесно. Никак дори не се заменя. И дано не ми се налага да го пращам в старчески дом – но няма, обещала съм му. Ще сме заедно, докато можем. Вярната ми дружка в самотата. Ценя те, мили мой, и много си те обичам. Знам, че чувствата ни са взаимни и това ме прави щастлива. Ние сме единствени и само един за друг.
Та това е моят най-добър приятел, старият ми Dell, любимият ми лаптоп.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Ненчена Всички права запазени
