Глава 2

8 юни, петък вечер, деня на заминаването

    -    Здравейте, извинете за закъснението – поздрави ЕмДжей. Макар че не живееха много далеч една от друга с приятелката ù Роуз, винаги успяваше незнайно как да закъснее. За нито една среща не идваше на време през целия ù живот. Затова и сега закъсня.

    -    Ще вървим ли, трябва да хванем такси? – попита тя приятелката си и започна да разсъждава на глас.

    -    По това време можех да съм в леглото си и да си спя, радвам се, че най-сетне ще ги видя, но все пак винаги ми е мъка, докато отида до някое място.

Пристигнаха по-рано и се наложи да постоят малко от страната, от която щеше да пристигне и спре автобуса, за да се качат.

-         ЕмДжей, как си, днес? – попита Диего. Както винаги, той задаваше много въпроси, но те не го интересуваха. Правеше го с цел да я дразни и успяваше.

-         Добре съм, малко ми се спи, но съм развълнувана – отговори ЕмДжей и погледна умолително към Роуз. Която, от своя страна, го побутна по ръката, която държеше и това беше знак да замълчи.

Роуз и Диего бяха почти неразделни, откакто се познаваха, какво да се каже, може би любов от пръв поглед. Тя беше стройна и елегантна млада жена, навършила току-що двадесет и една години, а той караше двадесет и пет. Беше висок и слаб с кестенява, къдрава коса и кафяви очи. Забележителна двойка бяха Диего и Роуз, като ги погледнеш един до друг, дъхът ти спира. Перфектното съчетание на двама души. Тя, умна и забавна, малко срамежлива, но винаги готова да помогне и той, постоянно усмихнат. Човек винаги беше на тръни около него с тази не слизаща от лицето му усмивка. Несъмнено ЕмДжей знаеше мнението му за нея и то беше споделено, но с времето нещата се подобриха или тя поне така си мислеше. Затова и сега бяха тримата. Роуз не ходеше дори до тоалетната без него и затова се съгласи да дойде с нея до София, ако дойде и той. ЕмДжей нямаше избор. Понякога завиждах на щастието ù и исках да съм на нейно място, защото винаги бях сама и където и да отидех, накъдето и да се обърнех, всеки беше с някой, само аз бях сама.

Историята между ЕмДжей и Диего не беше нещо от сорта на любов или омраза, може би просто непоносимост. Започна в мига, в който се запознаха. Тогава и двамата осъзнаха, че ще трябва да делят Роуз – нейната най-добра приятелка и негова любима. При всяка тяхна среща „караниците” им все по-дълги и Роуз смяташе, че това между тях е флирт.  

Автобусът пристигна точно навреме и пътуването ù към сродната ù душа започна, макар все още да не го знаеше.    

Очаквам вашата оценка, коментар или критика, за мен е важно, моля ви изкажете мнение.